|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Дискусия на тема „Наказателното правосъдие в контекста на присъединяването на България към Европейския съюз. Проблеми във връзка с прилагането на новите НПК и Закон за МВР”
|
| |
 Дискусия на тема „Наказателното правосъдие в контекста на присъединяването на България към Европейския съюз. Проблеми във връзка с прилагането на новите НПК и Закон за МВР” се проведе на 6 юни 2006 г., организирана от Центъра за изследване на демокрацията и МВР. Министърът на вътрешните работи г-н Румен Петков откри дискусията, като очерта основните според него проблеми с прилагането на новия Наказателно-процесуален кодекс – недостатъчният брой дознатели, изключително кратките срокове за разследване на престъпленията и за насрочване и разглеждане на делата, невъзможността дознателите да бъдат разпитване като свидетели и т.н.
 В своите встъпителни думи председателят на УС на Центъра за изследване на демокрацията д-р Огнян Шентов посочи необходимостта от експертни и обществени дискусии по проблемите на наказателното правосъдие, за да се идентифицират и решават своевременно проблемите, независимо дали те са в сферата на законодателството, в организацията по неговото прилагане или в структурите, които го прилагат.
Последователно бяха представени очертаващите се проблеми в досъдебното и съдебното производство един месец след влизане в сила на новото законодателство. Васил Стойчев от НС „Полиция” разгледа работата на дознателите при разследване на престъпленията. За решаване на съществуващите в момента проблеми той предложи законодателна промяна, която да позволи на министъра на вътрешните работи със заповед да назначава полицейски служители (извън дознателския апарат) за извършване на първоначални следствени действия. Младен Червеняков, народен представител от Коалиция за България, предложи да бъде изградена централна структура „Дознание” към НС „Полиция”.
Румен Георгиев, заместник-директор на Националната следствена служба, обърна внимание на промените, настъпили в следствието вследствие на новото законодателство, и се застъпи за премахване на въведените с него преклузивни срокове за разследване на престъпления, които на практика в много случаи ще доведат до неговото осуетяване. За замяна на преклузивните срокове с „инструктивни с дисциплиниращ ефект” се обяви и Асен Арсов, ръководител на отдел във Върховната касационна прокуратура, който се спря на действията на прокурора след приключване на досъдебното производство и на новите моменти в института на наблюдаващия прокурор.
Румен Ненков, заместник-председател на Върховния касационен съд, разгледа промените в съдебното производство и по-специално – в доказателственото право и при прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.
 В хода на дискусията бе обърнато внимание на огромната натовареност както на дознателите, така и на наблюдаващите прокурори, на необходимостта от преосмисляне на критериите за назначаване на дознателите – в т.ч. отпадане на изискването за висше и висше юридическо образование, засилване на превантивната роля на досъдебното производство, разширяване на разследващите правомощия на следствието по отношение на престъпленията, извършени от непълнолетни, и тези, свързани с корупция по високите етажи на властта, дефиниране на понятието „разкрито престъпление” и т.н. При цялата дискусионност на представените проблеми се очерта мнението, че за тяхното решаване са необходими комплексни мерки – както преодоляване на някои законодателни несъвършенства, така и съгласувани организационни и структурни промени в системата на органите, ангажирани с наказателното преследване.
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
