Изследвa се реформата в здравеопазването като отговор на пазарните несъвършенства и предизивикателства на предоставянето на здравни услуги. България предприе половинчат вариант на преход в здравеопазването, преминавайки от система на здравни услуги, предоставяни изцяло от държавата към система на частни доставчици в доболничния сектор и публични доставчици в болничния сектор, като и двата сектора са финансирани основно от задължителните вноски в държавната здравоосигурителната система. Изследването показва закономерната еволюцията на тази система към отклоняване от добросъвестното спазване на законодателството както от страна на осигурители и осигурени, така и от страна на доставчиците на здравни услуги, което пък води до прекомерен административен контрол и регулации и изтласкването на частния сектор от тази сфера. В резултат качеството на услугите се определят главно от регулации и контрол вместо от избора на пациента пазарните стимули. Въз основа на този анализ са направени изводи за необходимата политика и възможностите за извеждане на здравната реформа от нейния институционален застой.
