Всяка година, стотици хиляди хора биват убивани от оръжия. Още милиони живеят в страх от въоръжено насилие, както в държави, които са във война, така и в мирни страни. Неконтролираното разпространение и злоупотреба с оръжия от държавните сили, въоръжени сили и частни лица взема много човешки жертви, отнема прехраната и възможностите за справяне с бедността.

Децата и малките оръжия

Въпреки че мнозинството от жертвите от малки огнестрелни оръжия са зрели мъже, не може да се пренебрегне огромното страдание на децата. Повече от два милиона деца са загинали и поне шест милиона са били сериозно ранени по време на въоръжени конфликти през последното десетилетие. Като се изключи моментният риск, малките оръжия се използват както в конфликтни, така и в след конфликтни ситуации, за да причиняват злоупотреби с правата на децата. Например, изследователски доклади за геноцида в Руанда през 1994 година показват, че почти всяко оцеляло след геноцида момиче над дванадесет годишна възраст е било изнасилено. Децата в размирни региони са също така изложени на риск от преместване. Смята се, че повече от 22 милиона деца са били преместени в следствие на конфликти с малки оръжия.

Данните сочат, че 300,000 деца-войници, момичета и момчета под 18 годишна възраст, продължават да участват във конфликти по света. Децата-войници страдат от сериозно психо-социални последици от тяхното участие във въоръжени конфликти. Повтарящи се кошмари, постоянен страх от смъртта, трудности с контролирането на гнева и злоупотреби с алкохол и наркотични вещества са широко разпространени явления сред активните и демобилизираните деца-войници. Фактът, че малките оръжия са леки и удобни за носене, както и широкото им разпространение и лесна употреба , прави възможно службата на деца във войски. В ситуации, където достъпът до малки оръжия е ограничен, децата са смятани са по-малко полезни на въоръжените групи и е по-малко вероятно те да бъдат използвани като бойци.

Протоколът за децата-войници от 2000 година, който е протокол по избор към Конвенцията за правата на децата, определя 18 години като минималната възраст за директно участие във военни действия, за принудително вербуване, и за всякакво вербуване или служба във военни действия от неправителствени въоръжени групи. (по-рано Конвенцията за правата на децата беше определила 15 години като минимална възраст). В общества като гетата в Рио Де Жанейро в Бразилия, които може и да не са във война, но разпространението и употребата на малки оръжия е достигнало емидемични пропорции, децата се учат от възрастните да гледат на оръжието като на символ на власт, превъзходство и имане. Културите на насилието, в центъра на които е оръжието, може да бъдат толкова здраво установени, че за родителите и лидерите в обществото да е трудно да научат децата как да търсят мирни решения

Разпространението на и злоупотребата с малки оръжия усилва бедността. В същото време, бедността създава идеална предпоставка за разпалване на насилие с малки оръжия. Устойчивото развитие е невъзможно, докато този цикъл се повтаря.

Насилието с малки оръжия:

• Ощетява слабите икономики: Въоръженият конфликт и престъпление унищожава човешките и икономическите ресурси и ги отклонява от земеделието, образованието, индустрията и други градивни дейности.
• Възпира чуждите инвестиции: Проекти за развитие, които се издържат от донори могат да бъдат преустановени или отменени изцяло когато избухне конфликт. Организираната престъпност създава климат на страх, който може да отклони бизнесите или да предотврати тяхното създаване.
• Прехвърля вътрешните ресурси към публичната сигурност: Престъпленията с оръжие и въоръжените конфликти увеличават цената за поддържане на обществения ред в развиващи се нации. Последвалата невъзможност на държавата да създаде работни места и да подобри стандарта на живот може да доведе до увеличаване на разпространението на и злоупотреби с оръжие.
• Увеличава насилствената миграция и пречи на помощите: Страхът и несигурността изкореняват обществата. Въоръжените групи систематично блокират или повреждат транзитните пътища и пречат на доставките на помощи като част от тяхната бойна стратегия.
• Унищожават и малкото домашни ресурси: Бремето от грижата за жертвите на насилие, както и плащането за неофициални и нерегулирани форми на сигурност- като пара-милитаризма и бдителността – изцежда жизнено-важните ресурси от бедните семейства.
  

Значението на пола

Тъй като мъжете и жените са засегнати различно от наличието на оръжие, много неправителствени организации са включили анализ на половете и тяхната активност в своята дейност свързана с повишаването на информираността и създаването на политики за контрола на оръжие. Мнозинството от потребителите и жертвите на малки оръжия са мъже, особено младите мъже на възраст между 15 и 44 години. Въпреки всичко жените са засегнати по особен начин. Жените биват жертви на престрелки, по време и на война и на мир, но също така малък процент от оръжията се използват за насилие поради полова дискриминация, тоест насилие насочено към жени само заради пола им. По време на конфликт, оръжията се използват за изнасилвания и масови изнасилвания като инструмент на войната. Когато става въпрос за домашно насилие, наличието на оръжие сериозно увеличава вероятността за фатален край на жената. Дебатът за контрол върху оръжията често е фокусиран само върху нелегалните оръжия, но в контекста на домашното насилие, легално притежаваното оръжие може да бъде също толкова опасно. Следователно, законодателството трябва да взема това предвид и да налага ограничения за притежание на оръжие, като например те трябва да се изземат от хора, които упражняват домашно усилие. Броят на изследванията, които се занимават с половите аспекти от разпространението и контролът на малките оръжия, нараства. Те се фокусират върху въздействието на малките оръжия върху жените и върху отъждествяването на притежанието на оръжие с мъжественост, което допринася толкова много към обезсмъртяването на културата на въоръженото насилие по света.

Не само че жените-жертви на огнестрелно оръжие, са повече от тези, които използват такова, но и слабият пол често е инициатор на дебати за по-широк контрол върху оръжието и мирни инициативи, въпреки че по-често те са организирани на местно ниво. Решение 1325 от 2000 на Съвета по сигурността на ООН по “Жените, мирът и сигурността” гласи, че жените трябва да участват на всички нива за вземане на решения по превенцията, управлението и разрешаването на конфликти и установяването на мир.

В IANSA загрижеността за достъпа на жените до създаването на политика относно малките оръжия е довела до създаването на IANSA Мрежа на жените като средство да се мобилизират неправителствените организации да работят по въпросите за правата на жените, женско лидерство, премахване на сексуалното насилие, полово разоръжаване и въоръжено насилие.

Мрежата на жените спори, че оценката на малките оръжия не е завършена, ако не е била оценена по равно перспективата и на мъжете и на жените по дадения проблем. За да се увеличи солидарността към мъжете и жените, които се противопоставят на разпространението на оръжие и въоръженото насилие, Мрежата на жените организира кампании за повишаване на информираността по проблемите на половете, включително:

• Мнозинството от притежателите на оръжие са мъже. По-голям процент от жените са жертви, отколкото притежатели на оръжие.
• Повечето от убитите или ранените от оръжие са мъже. Все пак хиляди жени биват застрелвани и ранени от упор по света.
• Жените са в риск от насилие и заплашване с малки оръжия в мирни обстановки, както и по време на война.
• Законно притежаваното оръжие е толкова опасно, колкото и незаконното. Традиционни сравнения като незаконно с/у законно, война с/у мир, частен с/у публичен, не засягат сигурността на жените.
• И мъже, и жени играят множество роли в извършването на насилие и злоупотреба със сила, включително и с малки оръжия. Както мъжете, така и жените могат да бъдат жертви, така както могат да бъдат и съучастници в насилието.
• Жените и мъжете имат различни възгледи върху сигурността, но разбиранията на жените относно какво представлява сигурността рядко се вземат под внимание.
• Жените играят изключително важна роля в изграждането на мира и инициативи за разоръжаване.

Човешки права

Малките оръжия са сред най-често използваните инструменти за злоупотреба с човешките права в държави, както в мир, така и във война. Те се използват за убиване, осакатяване и изнасилване по време на конфликт. Тяхната лесна достъпност увеличава инцидентите от въоръжено насилие, удължава войни и позволява сериозни и широкоразпространени злоупотреби с човешките права. Малките оръжия може и да не предизвикват конфликт, но са като гориво за поддържането му. По време на конфликт малките оръжия се използват, за да се изселват хора от домовете им и да ограничи движението им, което от своя страна ограничава достъпа им до храна, работа, образование и здравеопазване. В лагери за изселници и бежанци, хората може да станат жертва на по-нататъшно насилие с оръжие. Дори и да не биват ранени или убити, бежанците често биват заплашвани с оръжие по контролно-пропускателните пунктове за да бъдат принудени да дадат подкупи под формата на храна или пари. Оръжията се използват и за да се предотврати разнасянето и доставката на хуманитарна помощ и за да се преследват работниците, които за се опитват да я осигурят. В държави, които излизат от война, като Афганистан и Ирак, широкият достъп до малки оръжия поставя в огромен риск сигурността, сериозно подкопава силата на закона и представлява голямо препятствие за преходния период към мир.

Малките оръжия се използват от въоръжени групи, за да отвличат хора за заложници или да ги принуждават да работят за въоръжените групи, както и от държавни сили или полувоенни групи да “отстранят” политически опоненти, като по-късно отричат да знаят каквото и да било за арестуваните. Те се използват още от силите по сигурността, за да заглушат политическата опозиция или да отнемат правото на свобода на словото на гражданите. В страни, както във война, така и в мир, оръжията се използват от правоприлагащите органи, като например полицията, за да извършват неправомерни екзекуции и за подлагане на мъчения по време на арести и наказания. Малките оръжия дават власт и няма нужда да бъде стреляно, за да се злоупотреби с тях. Оръжие е било използвано за арести на граждани, които да бъдат екзекутирани в геноцида в Руанда и продължават да се използват в конфликти, за извършване на масови изнасилвания. Международният хуманитарен закон забранява вземането под прицел на цивилни по време на военни конфликти, а стандартите на ООН относно употребата на сила и огнестрелно оръжие от служители на правоприлагащите органи забраняват използването на оръжие или друга смъртоносна сила освен в извънредни ситуации с цел да си спасят живота. Въпреки всичко, широкоразпространената безнаказаност на нарушения на човешките права, включително и на тези, извършени с малки оръжия, позволява на тези злоупотреби да продължават. През 2001 година, ООН назначи специален репортер по превенцията на престъпления срещу човешките права извършени с малки оръжия и леко въоръжение, професор Барбара Фрей.

Хуманитарно въздействие

Голямата наличност на малки оръжия е все по-често определяна като глобален хуманитарен проблем с величина подобна на тази на СПИН пандемията, бедността или военните мини. Човешката сигурност е най-вече засегната от наличието на оръжие. Освен стотиците хиляди смъртни случаи от малки оръжия по време на военни конфликти и престъпления, има още много индиректни хуманитарни въздействия , включително преместването на цивилни, подкопаването на устойчивото развитие, ограничаване на достъпа до здравеопазване, образование и осигурена храна, и липса на подслон.

Разпространението на малки оръжия също така възпрепятства доставките на хуманитарна помощ. Цивилните и социалните работници често са жертви на атаки, кражби и изнудване от страна на въоръжени лица. Като резултат, агенциите по помощите често се налага плащат от фондовете по подпомагане за услуги по сигурността. В някои държави, тези разходи са толкова високи, че е твърде трудно да се доставят помощи и съответните агенции се оттеглят.

Малките оръжия и лекото въоръжение са проблем за общественото здравеопазване. Тя ясно попадат в категорията на проблемите на здравеопазването: те са предотвратима причина за широко разпространена смърт, щети и страдание. Подходът на здравеопазването включва идентифициране на същността и обхвата на проблема и след това използване на информацията да се определи подходяща намеса.. Акцентът е върху превенцията. Разликата между подходите на здравеопазването и правосъдието към насилието е често обобщена като “превенция срещу наказание”. Правосъдието набляга на нарушителите и търси отговорност от тях за престъпленията им. Това означава, че душевното състояние на нарушителя е решаваща променлива, след като “неумишлени” деяния често изобщо не се смятат за престъпления. “Сериозността” на престъплението се определя най-вече от позицията му в спектър от морални прегрешения. Тези, които лобират “за” оръжията използват този аргумент, разделяйки хората на “добри” и “лоши”, като твърдят че достъпът до оръжия трябва да е разрешен за “добрите”.

Здравеопазването, от друга страна, се съсредоточава върху превенцията на физическа вреда на жертвата и не разчита на разграничения от морална гледна точка. Що се отнася до малките оръжия, превенцията означава намаляване на излагане на риск на хората от агента на вредата- в този случай– оръжия. Това означава ограничаване и намаляване на достъпа до оръжие, и намаляване на смъртността от оръжие (като например забраняване на най-разрушителните оръжия, като например автомати).

От политическа гледна точка, моделът на здравеопазването може да се окаже за сметка на електората, защото някои възприемат това като посегателство върху личните права, по-точно върху правото да притежаваш огнестрелно оръжие. Притежателите на оръжие спорят, че техните права не бива да бъдат нарушавани ако не са извършили “нищо лошо”. Подходът на реда и закона, от друга страна, не включва такива предизвикателства за правата на гражданите. Чрез този аргумент, само тези, които злоупотребяват с оръжието рискуват и тъй като те са престъпници, са се отказали от правата си. Но този аргумент е неправилен, защото притежателите на оръжие не са единствените хора с права, които се нуждаят от закрила. Други права включват правото да живееш в сигурност и мир без страх. Това право бива нарушено всеки път когато се злоупотреби с оръжие, било то като заплаха или реално.

Въпреки всичко, подходът на здравеопазването изисква събирането на данни. За да може да се формулира адекватна реакция, тоест най-ефективен начин да се ограничи достъпът до оръжие, е важно да се намери подходяща информация за влиянието на оръжията. Например, в много държави дебатите за контрол на оръжието се въртят около въпроса дали на хората трябва да се разреши да носят оръжие на публични места. Но изследвания от последните десетилетия започнаха да показват, че някои групи, например жени, са в по-голям риск от убийство с огнестрелно оръжие в собствения си дом, което ясно показва нуждата от различна политическа стратегия. Изследователи в Канада и Австралия са потвърдили, че когато контролът на оръжие се е затегнал, убийствата са намалели.

Спиране на снабдяването на малки оръжия

Търговците на оръжие за посредници, които осъществяват трансфера на оръжия, като често заобикалят национални и международни закони. Мрежите за трафик на оръжие включват съдействието на много лица, често разпръснати в няколко държави. Например, има данни за ръководители от Белгия, Украйна и Южна Африка, които са вземали оръжия от Източна Европа и са ги доставяли на клиенти, които се намират от Африка до Афганистан. Ролята на тези трафиканти в снабдяването на малки оръжия до конфликтни зони по света документирано от ООН, неправителствените организации, държавните разузнавателни служби и пресата. Например, през 2002 година ООН издаде доклад за незаконните доставки на оръжие до Либерия, в който беше отбелязано, че доставката на оръжие за бойците е съвпаднало със засилени борби като резултатът е бил повече смъртни случаи, наранявания и преместване на цивилни граждани.

Незаконните трафиканти улесняват пратките като подправят документи, подкупват служебни лица, убеждават производители на законно оръжие да им продадат своята стока, перат пари и наемат въздушни екипажи. Посредниците срешат продавача и купувача, разработват схеми за транспортиране и финансиране на сделките с незаконно оръжие. Същите тези схеми се използват и са пренос на наркотици, застрашени животински видове и продукти, скъпоценни минерали, като диаманти, и други ценни стоки. В много страни,посредничеството не е покрито от действащите закони. Брокерите често действат от “трети държави”- тоест не от държавата, откъдето идва оръжието, нито за мястото, закъдето е предназначено. Това означава, че е много важно за държавните законодателства да контролират посредническата дейност на своите граждани дори те да не работят физически от съответната държава. Отказът на държавите да регулират посредническата дейност, когато техните граждани са зад граница, е препятствие за контрола на посредниците на оръжие. Все пак бе въведена екстериториална юрисдикция, като средство в борбата със сексуалния туризъм, който води до експлоатацията на деца. Някои държави вече са въвели екстериториалността в своите закони за посредничество на оръжие. Например белгийските закони за търговия с оръжие се прилагат навсякъде върху всички белгийски граждани, дори ако те действат в държава без такива закони. В Европейският съюз бе постигнат някакъв напредък по отношение на общ контрол върху посредничеството с оръжие. През юни 2003 ,със създаването на Общата Позиция на Европейския съюз, страните членки се обвързаха със създаването на основен контрол, което означава, че за първи път, за посредническа дейност на територията на която и да е държава от ЕС, ще се изисква лиценз. Протоколът за оръжие SADC, който влезе в сила през 2004 година, също има клауза, която изисква регистрация на посредниците. На международно ниво, Отделът по разоръжаване в ООН провежда консултации как да се подобри международното сътрудничество в борбата с посредничество на оръжие, като далечната цел е създаването на международен законен инструмент за контролиране на брокерите.

Маркиране и проследяване

За да се контролира както трябва потокът на оръжие в и извън държавите, трябва да се знае от къде идва оръжието. Проследяването включва методично следене на незаконни оръжия от техния източник (производител, последния легален вносител или последният легален собственик) по каналът на доставяне, до точката, от която те се прехвърлят на незаконния пазар. Ако тази точка бъде идентифицирана, могат да се вземат превантивни мерки за спирането на попадането на оръжие в ръцете на неподходящи лица. За да се случи това, отделни огнестрелни оръжия и друго леко въоръжение се бележат като част от система за разпознаване. За съжаление, възможностите на държавите да следят потока на оръжието са доста ограничени към настоящият момент.

Това, което е нужно , е глобален подход за създаване на международна система, която ще се нуждае от три главни елемента: надеждна и универсална система за маркиране на международни трансфери на малки оръжия и леко въоръжение, централни национални регистри за систематично записване на национални и международни трансфери на оръжие, и засилване на капацитета и съдействието между изпълнителните агенции. GRIP , белгийски член на IANSA , има съставен текст, за потенциално международно споразумение относно маркирането, регистрирането и проследяването на малки оръжия, който беше представен от IANSA пред ООН.

Процесът на ООН за маркиране и следене:

Работата на ООН по маркиране и следене започна със специална Група от правитеслствени експерти по следене на малки оръжия и леко въоръжение , която се събра за първи път през юли 2002 година. Беше натоварена със задачата да изследва дали е осъществим обединяващ инструмент за маркиране и следене. Групата съобщи, че такъв договор е възможен и че за неговото създаване трябва да се водят преговори. След призива на Генералния Секретар на ООН към страните членки, да работят за създаването на такъв инструмент, бе създадена работна група за по-нататъшно разглеждане на проследяването на незаконни малки оръжия и леко въоръжение, която се събра през юни 2004 година. Ще се срещне за още две сесии през 2005 година. Тъй като преговорите са вече открити, председателят на работната група написа неофициален документ, който очертава областите на съгласие по отношение на маркирането и проследяването, както и идентифицира проблеми, които трябва да се разгледат.

Управление на запасите

От изчислените 640 милиона оръжия по света, почти две трети са притежавани от цивилни. Това оставя повече от 200 милиона в ръцете на държавните въоръжени сили и полицейските власти. Тези оръжия, наред с тези, които са били събрани и са предназначени за унищожение, трябва да се съхраняват на сигурно място. Неправилното управление и съхранение на тези резерви, може да доведе до ограбването им от частни трафиканти, запасни армии или терористи и достигането им до места, където избухването на конфликт е много вероятно. Слабата сигурност при съхранението на запасите, доведе до разграбването на 650,000 оръжия от албанските сладове през 1997 година. В Ирак, пълния провал в подсигуряването на оръжейния резерв след свалянето на Саддам Хюсеин през 2003 година, доведе до загубата на 4.2 милиона оръжия, бивша собственост на иракските военни. Оръжията използвани в гражданската война в Мозамбик, които са били лошо охранявани вместо да бъдат унищожени, бяха използвани за престъпления в Южна Африка и да подклаждат конфликти в региона Грейт Лейкс. Най-доброто указание за съхранение и управление на запасите подчертава важността от сигурност, що се отнася до местонахождението на запасите, съхранението и транспортирането на оръжие и амуниции, както и определянето кой има достъп по ключовете.

Контрол върху търговията и износа

Спирането на трафика на нелегално оръжие не е достатъчно за да се предотврати разпространението на малки оръжия. Много оръжия които се озовават на черния пазар първоначално са били легално изтъргувани. Но само защото едно оръжие е било законно пренесено, не означава че няма да се използва за злоупотреба с човешките права. Ето защо е изключително важно да се контролира, както нелегалната търговия с оръжие, така и тази, която е разрешена от държавата. Регулацията на продажбата на оръжие и пренасянето му може да работи на различни нива, а мерките на различните нива може да се допълват. На национално ниво, правителствата трябва да ( и някои започват ) създадат национален критерий за износа на оръжие, който да предлага строги указания относно кои трансфери могат да бъдат разрешени. Лицензите за внос, износ и транзит трябва да бъдат разглеждани индивидуално и трябва да описват подробно посредниците, транспортьорите и финансистите. Те трябва да бъдат издавани само ако износителят е сигурен, че оръжията няма да стигнат до човек или групировка, която е вероятно да наруши международните човешки права или хуманитарни закони. Правителствата също така трябва стриктно да контролират дейността на посредници на оръжие, транспортьори и финансисти, дори и тяхната дейност да се простира извън границите на съответната държава. На регионално ниво има нарастващ консенсус за нуждата от действия за контролиране на трансферите на малки оръжия. Съществуват няколко споразумения, които доста се различават: някои са законово обединяващи инструменти, други са заявления на принципа и нуждата от обединено действие. Кодекс ът з а поведение на Европейския съюз , например, е политически обединяващо споразумение, което обвързва страните членки да се посветят на оценяване на молбите за износ по определен критерий. Той трябва да е с акцент върху задължението на държавата да предотвратява продажби на оръжие, които ще подпомогнат нарушаването на човешките права, извършването на действия под натиск, изострянето на регионално напрежение, провокирането или удължаването на конфликти, заплашването на мира и сигурността. Въпреки това съществуват вратички в Кодекса за поведение, които позволяват потока на оръжието. В Западна Африка, Меморандумът за внос, износ и производство на малки оръжия, създаден през 1998 от Икономическото общество на западноафриканските държави, е бил първият в света регионален меморандум за малки оръжия. Обаче е било трудно да се приложи и е бил масово пренебрегван. Както националните, така и регионалните стандарти могат да играят ролята на строителни блокове, в изграждането на глобални норми и стандарти за контрола върху трансферите на оръжие. Забелязва се нарастваща подкрепа, както от страна на гражданските общества, така и на правителствата по света, за създаване на международно споразумение за търговията на оръжие, което ще е законово обединяващ инструмент, основан на съществуващите хуманитарни и международни закони.

Прозрачността

Основното предизвикателство при определянето на мащаба на легалната търговия с оръжие и степента, до която правителствата спазват своите международни задължения, е придобиването на качествена информация за трансферите. Такава информация е много трудно да се получи, тъй като малко правителства описват броя и стойността на трансферите на оръжие. Тези, които имат такава информация често отказват да я обявят.

Прозрачността е предпоставка за развитието на стабилна политика за контрол върху малките оръжия. Не само, че позволява на парламента и гражданското общество да оцени решенията на правителствата по въпроса за трансферите на оръжие, но и подобрява възможността на правителствата да приложат строг контрол. Например, това може да стане като се получи потвърждение за крайната употреба на оръжията

Пълната прозрачност има още предимства. Знанието за трансферите е полезно при оценяването на резултата от разпространението на малки оръжия върху хора и общества. Също така може да бъде и мярка за спечелване на доверието между властите в държавата или между страни в даден регион, с евентуален резултат- отказване на покупки в следствие на “страх от неизвестното”.

Прозрачността между държавите е също много важна. Ако една държава откаже да упълномощи даден трансфер и купувачът, които иска тези оръжия след това се обърне към друга страна-производител, втората страна трябва да знае какви са били причините за отказа на първата държава. Регионални инициативи, като Кодексът на Европейския съюз за поведението към трансферите на оръжие, включва изискването на да се споделя информация за упълномощаването и отказите между правителствата.

Има два основни източника на информация за трансферите на оръжие, които, поради своите ограничения, доста се различават. Първият тип данни са митническите, които се докладват от държавната митническа агенция на икономическо-статистическата база данни на ООН. Тази информация се дава доброволно на базата данни на ООН и от страната вносител и от страната износител. Все пак много държави не съобщават информация относно военно оборудване. Нито пък информацията е за свободно публично достояние: изследователите трябва да плащат за да я получат.

Вторият източник на информация са докладите за военния износ на правителствата. Те би трябвало да предоставят подробна информация за санкционирани от държавата военни износи и трансфери. Съществуват обаче големи вариации в количествата информация, която се описва в държавните доклади по въпроса като дори няма стандартизиран метод за описването на данните.

Не всички страни, в които се произвежда оръжие, публикуват такива доклади и от тези, които го правят, само малка част предоставят достатъчно детайли, които да бъдат от полза при проследяването какво и на кого е било доставено съответното оборудване. Някои големи производители, като Китай, Руската федерация, Южна Африка имат много слаба система на прозрачност, докато други като САЩ, Канада, и много западноевропейски държави предоставят по-изчерпателна информация. Small Arms Survey в Женева наскоро основа “Барометър за прозрачността в търговията с малко оръжия”, за да измерва ползите от обявената публично информация от най-големите страни-износители на малки оръжия. Списъкът на тези държави се оглавява от САЩ и Германия, а в края са Южна Африка и България. Като цяло обаче, броят на страните, които публикуват някаква публична информация за износа си на оръжие, продължава да се увеличава.

Източване на запасите от малки оръжия

Програмите за разоръжаване, демобилизация и реинтеграция (РДР) на бивши бойци станаха съществена част от мироопазващите операции и възстановителни планове за след конфликтни райони. Много страни също приложиха демобилизационни програми като част от реформите им на сектора на сигурността или от намаляването на военните им сили. РДР програмите представляват важна връзка между военните и гражданските аспекти от мироопазващите операции . Успехът на тези програми е изключително важен за устойчивия мир и развитие.

Дефиниции:

Разоръжаването цели премахването на инструменти на насилието. Програмите са събиране изискват внимателно планиране: кой има оръжие и какви поощрения ще са нужни, за да си го предаде? Нужни са усет и консултации, за да се убедят обществата, които за били жертва на дейността на бойци, че тези допълнителни стимули, давани на войниците, за да си предадат оръжието, са необходимост за изграждането на устойчив мир.

Демобилизацията цели да се намалят или тотално да се разпуснат въоръжените сили или въоръжени групи, взели участие в конфликт. На тях трябва само да им се осигурят документи за освобождаване от отговорност, медицински преглед, дрехи и транспорт. Но превръщането на боец в бивш боец изисква много повече от смяна на униформата и процесът е много по-психологичен, отколкото физически.

Реинтеграцията е трансформацията на бивши бойци в продуктивни служители, които работят и получават доход. Това е важен социален и икономически процес, който е с отворен краен срок и се развива на местно ниво. В страни, където слабата икономика е била една от причините за пораждане на конфликт и където икономическите перспективи остават ограничени, реинтеграцията бивши военни може да отнеме по-дълго, отколкото разоръжаването и демобилизирането им.

От изключителна важност е бившите войници и техните помощници да имат достъп до РДР програмите. Това се отнася особено за момичета, които за били отвлечени от въоръжени групи и принудени да работят като готвачки, портиерки или секс робини, но не са носили непременно оръжие.