|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Към общ дневен ред на сигурността в Югоизточна Европа - нови подходи и споделени отговорности
|
| |
5-6 септември, 2003 г.,София
ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ
През последните пет години Центърът за изследване на демокрацията насочи усилията си към противодействие на организираната престъпност и корупцията, смятани за едни от най-сериозните проблеми на прехода в България. Центърът анализира въздействието на трансграничната организирана престъпност и корупцията върху силите за сигурност.
Конференцията е част от поредица инициативи, насочени към въпросите на сигурността, между които регионалната конференция "Предотвратяване на корупцията в органите за сигурност: укрепване на превантивните мерки и структури" (проведена в София, на 11-14 март, 2002 г., съвместно с Европейския център за изследване на сигурността "Джордж Маршал", Германия), регионалният форум "Международното сътрудничество в борбата с тероризма" (27 юни 2002 г.) и международната конференция "Неформалната икономика в страните-кандидатки за членство в Европейския съюз: дълбочина, обхват и тенденции в контрабандата и корупцията" (29-30 ноември 2002 г., София). По време на тези форуми беше разгледана заплахата от организираната престъпност и корупцията за националната сигурност с оглед изграждането на по-ефективни антикорупционни стратегии и засилено сътрудничество между обществения и частния сектор в тази сфера.
Значителният изследователски капацитет на Центъра в тази сфера намира израз в уникалната методология за оценка на корупционния натиск от страна на организирания трафик на търговски стоки. Този метод се използва вече три години като средство за разкриване на слабостите в граничния контрол и набелязване на мерки за борба с най-новите проявления на организираната престъпност.
В рамките на Инициативата за правно развитие в Югоизточна Европа (SELDI) Центърът изследва и публикува анализи за произхода на организираната престъпност в Югоизточна Европа с препоръки за ограничаване на влиянието й върху силите за сигурност.
Центърът има значителен принос за утвърждаване на сътрудничеството между държавните институции и частния сектор в тази област. В рамките на работните групи по проблемите на сигурността държавни служители, експерти от неправителствени организации и независими експерти разработват анализи и дават препоръки за необходимите мерки.
ФОРМАТ
В дебата ще вземат участие Генералният секретар на НАТО Лорд Робъртсън, висши представители на институциите на Европейския съюз, министри и висши служители от страните на Югоизточна Европа, представители на международни организации и агенции за развитие, както и неправителствени организации.
Конференцията ще се проведе в рамките на два дни и ще се състои от четири пленарни сесии. Всяка от сесиите ще бъде открита с изказвания на панелистите, след което председателстващите заседанията ще предоставят думата на участниците в конференцията за кратки изказвания.
ДИСКУСИОННИ ТЕМИ
На конференцията ще бъдат разгледани две основни групи проблеми: необходимостта от адекватна доктрина за превръщане на престъпността в приоритет на регионалната и европейска сигурност в техните нови измерения и нови подходи за преодоляване на заплахите за сигурността.
След повече от десетилетие на конфликти, икономически санкции, разрушаване на институциите, реда и законността и неразрешени териториални спорове в Югоизточна Европа, равнищата на организираната престъпност, трафика и корупцията и свързаните с тях проблеми на сигурността рязко нараснаха. В резултат на това не само се забавя интегрирането на страните от региона в ЕС, но е застрашена и сигурността на бъдещата разширена Европа.
Наред с очакванията за засилване на ролята на НАТО и ЕС за сигурността в региона нараства и загрижеността относно рамката на тази сигурност и нейната адекватност по отношение на новия тип рискове и заплахи.
Предвижда се четирите заседания да обхванат някои от ключовите аспекти за бъдещето на сигурността в Югоизточна Европа в контекста на разширяването на ЕС и НАТО:
Разширяването, лидерството и споделените отговорности за посрещане на новите предизвикателства пред сигурността в Югоизточна Европа
Силното лидерство се превърна във важно условие за ограничаване, предотвратяване на разпространението и, в крайна сметка, прекратяване на военните конфликти на територията на бивша Югославия. В критичните моменти НАТО играеше първостепенна роля. Решителните и отговорни действия на международната общност, активно подкрепяни от страните от Югоизточна Европа, доведоха до подписването на Дейтънското мирно споразумение, военната операция в Косово, предотвратяването на гражданската война в Македония и край на режима на Милошевич. Решението за приемане на България, Румъния и Словения в НАТО потвърди способността на Алианса да взима решения, съответстващи на новите рискове за сигурността. Днес НАТО има важна роля за поддържане на сигурността в региона. Същевременно вниманието се насочва към невоенните рискове и заплахи за сигурността. Институционалното изграждане, борбата с организираната престъпност, трафика и корупцията се превръщат в приоритети. Изместването на вниманието на основните институции за сигурност и водещите държави, участващи във войната срещу световния тероризъм, към Афганистан, Ирак и други страни засили опасението, че Балканите ще останат една "неизпълнена мисия".
Трансатлантическите отношения и влиянието им върху сигурността в ЮИЕ
Дебатът за Ирак оказа влияние върху трансатлантическите отношения и постави въпроси за бъдещето на НАТО и Европейската политика в областта на отбраната и сигурността. Изтеглянето на САЩ от региона би довело до несигурност и евентуално до възобновяване на локалните военни действия и по-нататъшно влошаване на ситуацията. ЕС пое функции за укрепване на сигурността в Македония и се очаква ролята на европейските сили за сигурност в Босна и Херцеговина и Косово да нараства. Тъй като бъдещето на европейската отбрана е все още несигурно, въпросът дали ЕС притежава политическа воля и реална възможност да продължи стабилизацията в региона, остава неразрешен. Присъединяването на три държави от ЮИЕ към НАТО засилва възможното обединение на силите в това отношение. Тези страни, както и очакващите покана за членство държави, са готови да поемат отговорност за разрешаване на общите проблеми на сигурността. Реформите на системите им за отбрана и сигурност са допълнително условие в това отношение. Многонационалните мироопазващи сили на Югоизточна Европа и особено Бригадата за военно сътрудничество в Югоизточна Европа могат да бъдат включени по-активно в процеса. ЕС може да подходи към Бригадата от друга перспектива и така да промени съществуващите модели на финансиране на проектите за европейска отбрана и сигурност.
Рискове за интеграцията: заплахата от организираната престъпност и корупцията
Най-сериозните заплахи за сигурността в момента са свързани с подкопаването на институционалната стабилност на националното и регионално управление. Различните форми на организираната престъпност оказват най-силно въздействие върху сигурността на държавността в региона. Една от основните черти на прехода в Югоизточна Европа беше връзката между конфликтите в бивша Югославия и нарастването на трансграничната престъпност. Появата и разрастването на престъпни мрежи по време на конфликтите в Западните Балкани засегна всички останали страни в региона.
Днес тези проблеми не са само регионални, а засягат цяла Европа. Те забавят и интеграцията на Югоизточна Европа в ЕС. Адаптирането на страните-кандидатки към изискванията за членство в ЕС, включително чрез изграждане на потенциал за разрешаване на проблемите на сигурността в Европа, трябва да се синхронизира с финансовата помощ от европейските институции за ускоряване на този процес. Необходима е ясна обща визия за фундаменталните проблеми на сигурността, подкрепена от обща програма за преодоляването им. Належащо е да се изгради адекватна доктрина за превръщане на борбата с престъпността в приоритет на регионалната и европейска сигурност в техните нови измерения. Съгласуването на действията на институциите срещу новите заплахи е от съществена важност (напр. различните гранични служби, които в демократичните страни представляват "първата защитна линия" и силно допринасят за ограничаването на контрабандата и трафика, са всъщност извън структурата на сигурността). Необходима е и оценка на рисковете, която да определи приоритетите в областта на сигурността.
Преодоляване на стереотипите: иновационни методи за противодействие на новите рискове за сигурността
Едно от най-"успешните" партньорства между обществения и частния сектор в Югоизточна Европа през последното десетилетие беше между трафикантите и участници в други престъпни мрежи и корумпирани държавни служители, отговорни за прилагане на правото и охраняване на реда.
Защо е необходимо сътрудничество между държавните институции и частния сектор за ограничаване на действията на престъпните мрежи и преодоляване на проблемите за сигурността? Навлизането на организираната престъпност в управлението чрез корупция може да бъде предотвратено единствено чрез подобно сътрудничество - нито структурите на държавното управление, нито частният сектор могат да се справят с проблема сами. Сериозността на въпроса изисква решителни и радикални мерки и изграждането на широки обществени коалиции във всяка от държавите и в региона като цяло. Бюрократичните административни структури - на национално или регионални ниво - на са в състояние да получат обществената подкрепа, необходима за успеха на тези реформи. Държавните институции и частният сектор биха могли да си сътрудничат чрез изграждане на механизми за обществен натиск, създаване на съвместни експертни групи, и т.н.
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
Място на провеждане:
Резиденция "Бояна"
Дом № 2
София
Секретариат на конференцията:
Център за изследване на демокрацията
ул. "Александър Жендов" № 5, София 1113
Тел: (+3592) 971 3000
Факс: (+3592) 971 2233
За контакти:
Денислава Симеонова
Тел: (+3592) 971 3000, ext. 332
Факс: (+3592) 971 2233
Email: denislava.simeonova@online.bg
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
