|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Енергийна сигурност: диверсификация и зависимост от източниците
|
| |
 На 7 декември 2007 г. в Централния военен клуб в София, Центърът за изследване на демокрацията и Фондация „ Инициатива за развитие на Югоизточна Европа” проведоха кръгла маса ва тема: „ Енергийна сигурност: диверсификация и зависимост от източниците”. В кръглата маса взеха участие посланици и представители на посолства, висши служители в български държавни институции, представители на бизнеса, неправителствени организации, медии и експерти.
 Основното експозе направи Матю Брайза, заместник помощник на държавния секретар на САЩ по европейските и евроазиатските въпроси. Матю Брайза дефинира понятието енергийна сигурност от гледна точка на потребителите на енергия, от гледна точка на производителите и от гледна точка на опазването на околната среда. В този ход на мисли подчерта, че за САЩ е важно в сектора на енергетиката да бъде създадена възможност за справедливо постигане на целите и за двете страни – производители и потребители.
По отношение на големите проекти в областта на енергетиката беше подчертано колко е важно правилното определяне на приоритетите. Проектите по изграждане на нефто и газопроводи са изключително скъпи и реализацията им отнема 8 -10 и повече години. Ето защо грешките в това отношение струват много скъпо.
Значително място в изложението зае въпросът за Газпром. Матю Брайза подчерта, че САЩ не се месят в политиката на Русия, но позициите и дейността на Газпром не се вписват в техните представи за прозрачност и лоялна конкуренция. Според него Газпром доставя в момента около 25% от газта за Европа. За момента доставките са стабилни, но има признаци, които будят тревога. На първо място Газпром не инвестира активно в сектора за добив на газ. Източниците на газ в Северозападен Сибир са на изчерпване, а не се работи за осигуряване на нови. Според специалистите газовото поле Щокман в Северно море ще може да се експлоатира едва след 2020 година. При това положение се очертава един несигурен период през 2011 – 2020 година. Как сега Газпром компенсира недостига - закупува газ от Туркменистан и го препродава в Европа. Нещо повече – закупува газта по 100-150$ за 1000 куб.м. и я препродава по 250 -. 280$. При тази ценова разлика Газпром реализира огромни печалби, за които никой не знае как се разпределят, но се вижда, че не се инвестират за развитие на добива и преноса на газ.
Особено място в този ред на мисли заема и проектът „Южен поток”. Би ни се искало да сме оптимисти по отношение на проекта, каза Матю Брайза, но това ще бъде изключително скъпа реализация, която ще доставя скъпа газ, естествено за сметка на потребителя. В момента дори руската страна няма ясна представа за това колко ще струва проекта. От друга страна не е ясно как ще се пълни тази тръба, имайки предвид очертаващите се проблеми за периода 2011 – 2020 година.
Според САЩ възможностите за разнообразяване на доставките за страните от Югоизточна и Централна Европа са проекта Набуко и газопровода от Турция през Гърция до Италия. Разчетите показват, че за запълване на тези тръби може да се разчита на находищата в Азербайджан, а в обозримо бъдеще да се свържат и източници от Туркменистан. Огромни възможности в това отношение предлага и Иран.
По този начин страните ще бъдат поставени в по-добра позиция, което ще бъде здравословно и за Газпром, който ще бъде поставен в реална конкурентна среда.
 Едуард Чоу, Главен експерт в Центъра за международни стратегически изследвания, подчерта необходимостта от съвместна работа на правителствата и бизнеса за осигуряване на конкурентна среда и за ограничаване на монопола в енергийния сектор. Правителството трябва да осигурява условия за инвестиции, да регулира пазара и да създава прозрачност в сектора.
 Сашо Дончев, президент на Овергаз подчерта, че перспективата диверсификацията на източниците да направи цената на газа по-ниска е добра, но той вижда основния проблем в повишаване на ефективността при използването на енергията – област по която в България не се работи активно.
 Иван Иванов, депутат, член на Комисията по енергетика очерта основните задачи пред страната – повишаване на енергийната ефективност, развиване на възобновяемите източници на енергия, развиване на лигнитните находища и диверсификация на доставките на енергия.
 Таско Ерменков, председател на Комисията за енергийна ефективност отбеляза, че диверсификацията може да има и други измерения – нови трасета и нови източници. Енергийната сигурност е и съотношението между предлагане и потребление. За България основните източници на енергия са три – въглища, нефт и газ, затова е много важно не само доставката , но и потреблението – намаляване чрез повишаване на ефективността и комплексен подход по отношение на възобновяемите източници.
Посланикът на САЩ, Джон Байърли благодари на Центъра за изследване на демокрацията и на посланик Бойко Ноев за организацията на кръглата маса и подчерта, че важността на въпроса за енергийната сигурност налага за него да се говори повече, по-често и по-открито.
Медиите за кръглата маса | |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
