CSD:Организираната престъпност в България: пазари и тенденции


	CSD.bg

Организираната престъпност в България: пазари и тенденции

На 12 декември 2007 г. Центърът за изследване на демокрацията организира кръгла маса Организираната престъпност в България: пазари и тенденции, на която беше представено изследването на Центъра по тази тема. Докладът допълва поредицата публикации на Центъра за изследване на демокрацията през последното десетилетие, посветени на различни аспекти на организираната престъпност в страната (контрабанда, разпространение на наркотици, данъчни измами, трафик на хора, трафик на оръжие и др.), както и на свързаната с нея системна корупция.

Във встъпителните си думи д-р Огнян Шентов, председател на УС на Центъра за изследване на демокрацията подчерта важността на публично-частното партньорство в изследването и противодействието на организирана престъпност. Той очерта процеса на подготовка на доклада и неговото значение за изработването на политики за противодействие.

Според посланика на Германия Михаел Гайер, местните избори в България са показали, че бизнес групировките навлизат в общините. Според него съдейки по изнесените данни и анализи България „не си е написала домашното” в областта на правосъдието и вътрешните работи. Това беше посочено и от германския президент, който през август тази година определи отношенията между двете страни като близки, основани на доверие и безпроблемни, но добави, че в България много работа предстои. Според посланик Гайер, докладът на Центъра за изследване на демокрацията дава възможност за широка дискусия по тези теми, особено за симбиозата на политиците със сивия бизнес, което ще поднови дебата за това как България се справя с контрола на външната граница на Съюза.

Г-н Тихомир Безлов, главен експерт в Центъра за изследване на демокрацията и един от основните автори на доклада, представи изследването. Той акцентира върху развитието на представата за организирана престъпност и сравни развитието на българския и руския модел на престъпни организации. При адаптацията на организирана престъпност в България беше подчертан прехода към сив внос и мрежовата организация. По-нататък г-н Безлов представи основните изводи при анализирането на пазарите на наркотици, крадени коли и проституция и трафик на хора.

Посланикът на Норвегия г-жа Туве Скарстейн подчерта, че проституцията и трафикът на хора е важен двустранен въпрос между Норвегия и България. Норвегия е най-големия пазар в Северна Европа, към който е насочен трафикът на проститутки. Една от приоритетните гледни точки в страната към проблема е тази на правата на човека. За съжаление, много малко жертви търсят официална помощ и поради това е трудно да се определи до каква степен размерът на трафика зависи от социални фактори в страните на произход и доколко е намесена организираната престъпност. Сигурно е, обаче, че международното измерение на проституцията е невъзможно без организираната престъпност. Протоколът от Палермо и Конвенцията на Съвета на Европа срещу трафика на хора поставят отговорността върху страната на произход, но и страната – крайна дестинация трябва да осъзнае своята отговорност. Проституцията и трафикът на хора не са идентични и в тази връзка стои въпросът за легализацията. Посланик Скарстейн представи скандинавския модел, който е в процес на дискусии и разработване, като надделява мнението за криминализиране на търсенето/купуването на сексуални услуги. Този модел има своите проблеми, свързани главно с очакваното преместване на проституцията от улицата в закрити помещения и с възможната загуба на клиентите като източници на информация за полицията.

Г-н Кауко Ямсен, посланик на Финландия, изтъкна приликата между Финландия и България като страни, чиито граници са външни за Европейския съюз и подчерта необходимостта от целенасочена европейска политика в областта на наказателното правосъдие. Той очерта основните моменти, които правят ефективен финландския подход в борбата с организираната престъпност и биха могли да бъдат използвани като модел от България. От една страна е внимателното предварителна разработка на операция срещу определени организирани групи, които се осъществяват обикновено съвместно от полицията, митниците и гранична полиция и това сътрудничество много ефективно подкопава дейността на престъпните групи. Прокуратурата също винаги е държана в течение на подготвяните операции и лицата, които участват в групите. От друга страна съответните институции, ангажирани с борбата против организираната престъпност, са свързани с обща електронна мрежа, която силно улеснява работата им и в превантивен аспект – разкриването на новопоявяващи се престъпни групи. Освен това, използването на специални разузнавателни средства с цел противодействие на организираната престъпност е разрешено и ясно регламентирано във финландския закон.

Посланик Ямсен се спря и на сътрудничеството с Русия и със страните от Балтийския регион, изразяващо се в чести срещи на сродните служби, на които тече свободен обмен на информация във връзка с международната престъпност. В национален план, един от най-важните аспекти на финландските институции е тяхната отвореност и прозрачност, която стимулира обществото да ги подпомага в борбата с престъпните групировки. Г-н Ямсен се спря и на нарастващите рискове на митнически измами и контрабанда, в която се включват руски криминални организации. Въпреки, че от десет години на руската страна се предлага изграждането на електронна информационна система за граничен контрол, която би била от незаменима помощ, тя все още не е въведена. България също би спечелила от подобна система и е крайно време тя бъде въведена по всички гранични пунктове на страната.

В изказването си посланикът на САЩ Джон Байърли заяви, че организираната престъпност действа на тъмно и опитът на ЦИД да хвърли светлина върху криминалните пазари, назовавайки имена и факти в своя доклад, е проява на смелост. Организираната престъпност е проблем и на САЩ, и на ЕС. Навсякъде тя поражда опасна политическа корупция и прави държавата и обществото уязвими. През 50-те и 60-те години САЩ започва собствена борба срещу местните гангстерски организации и след толкова десетилетия упорити усилия вече е успяла да сведе този вид престъпност до минимум.

В България съществува очевидна безнаказаност на организираната престъпност, връзки на политиците с нея, неспособност законите да бъдат приложени и протекции за сивата икономика. Назоваването на проблемите е лесно, но е необходимо преди всичко да се приложат конкретни решения. България може да обединява усилията на всички политически партии в решаващи моменти и по решаващи въпроси, както доказва целия преход от социализъм към парзарна демокрация. Това е подходът, който може да гарантира успех и в борбата с организираната престъпност, но е важно спешно да бъде предприета поредица от адекватни мерки, като се използват наличните механизми, например няколко парламентарни комисии, които могат да изработят съответните закони.

Министърът на вътрешните работи Румен Петков оцени задълбочената, последователна и методична работа на Центъра по проблематиката и определи доклада като поредното доказателство за необходимостта от публично-частно партньорство. Изследването показва недостатъчната воля на държавата да се справи с организираната престъпност, като подтиква към размисъл за областите, в които трябва да бъдат положени усилия занапред.

Необходими са законови промени, но те не са панацея, тъй като по-важно е да има ресурс за прилагане на наказателните разпоредби. Освен това самите законодатели могат да правят сериозни грешки, какъвто е примерът с поправката „Ванко 1”. Трябва да се мобилизира и целия ресурс на държавата, не само МВР, тъй като екипният принцип в работата с други институции дава най-добри резултати. По такъв начин е била разкрита една цяла престъпна организация с абсолютно всички нейни членове. Нужни са и методичност и последователност в кадровата политика на МВР, тъй като много бивши служители на службите за сигурност, освободени от системата през прехода, са замесени в организираната престъпност. Ефективността на правоприлагането зависи от способността да се формират екипи, които могат да разчитат на целия ресурс на държавата в борбата си с престъпните групи. Прозрачността също е от горямо значение, макар и в определени граници, поради естеството на работата, но повече публичност категорично трябва да има относно отговорностите и правомощията на МВР, за да не се натоварва обществото със свръхочаквания системата да разреши всички негови проблеми, коренът на които често се намира на друго място.

Според министър Петков легализирането на проституцията би довело до грешното послание, че употребата на човешка плът въобще е законна, а в същото време печалбите от такава дейност вероятно биха били завъртени на престъпните пазари. Той отбеляза успехите на правоприлагащите органи в определени сфери през 2007 г., особено по линия на полицейския обмен. Кражбите на коли в страната са намалели с 20%, а процентът на автомобили, върнати на собствениците, им значително се е увеличил. Големи количества наркотици все по-често се залавят на българските граници.