|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Публична дискусия: Индикатори за обществено доверие в правосъдието: инструменти за оценка на политики
|
| |
 На 24 март 2009 г. в Националния институт на правосъдието (НИП) Центърът за изследване на демокрацията проведе публична дискусия, посветена на индикаторите за обществено доверие в правосъдието като инструменти за оценка на политики. Дискусията бе част от международната научна конференция в рамките на проекта „Индикатори за обществено доверие в правосъдието: инструменти за оценка на политики” (JUSTIS) (http://www.eurojustis.eu/), организирана от Центъра на 24-25 март 2009 г.
 Дискусията бе открита от Мария Йорданова, директор на Правната програма на Центъра, която се спря на целите на проекта JUSTIS и на заложените в него дейности за тяхното постигане. Тя подчерта връзката между дългогодишната работа на Центъра за изследване на демокрацията в областта на съдебната реформа и усилията за създаване на надеждни индикатори за измерване на общественото доверие в правосъдието. Мария Йорданова обърна внимание на сътрудничеството с Министерството на правосъдието на Република България и Националния институт на правосъдието и подчерта необходимостта от ангажиране на всички отговорни институции, за да могат бъдещите индикатори да имат съответното влияние при формирането на политики.
 В своето приветствие към участниците в дискусията министърът на правосъдието г-жа Миглена Тачева изрази убеждение, че независимостта е основополагащ принцип в работата на съдебната система и че въпросите на ефективността на правосъдието следва да са предмет на обществени дискусии. Министър Тачева посочи, че публичната дискусия и конференцията, в рамките на която се провежда тя, са част от общите усилия за постигане на европейско пространство на свобода, сигурност и правосъдие, а също и че България е част от европейското правно пространство и като такава търпи явления като ръст на престъпността и социалната нестабилност вследствие на глобалната икономическа криза. Министърът на правосъдието оцени високо избора на експерти по проекта JUSTIS и изрази надежда, че сътрудничеството и обмяната на опит между тях и българските институции ще продължи.
 Директорът на Националния институт на правосъдието доц. д-р Пенчо Пенев поздрави Центъра и останалите партньори по проекта за навременността на дискусията по индикаторите и отбеляза, че в България има значителен проблем в тази насока, въпреки надеждата, че преходът от тоталитарен режим към демокрация ще донесе повече доверие към правосъдието, и някои положителни стъпки за преустановяване на тенденцията за спад. Според доц. д-р Пенев, за да се обърне изцяло тази тенденция, е необходима повече воля от страна на политическата класа, както и сериозно и добронамерено сътрудничество с неправителствените организации и медиите. Директорът на НИП посочи, че задачата на обучителни институции като института следва да се разглежда в рамките на общественото доверие като функция на ефективността на правосъдието, и в този смисъл НИП обучава 5000 представители на съдебната власт и 1000 съдебни служители годишно.
 В своето изказване професор Майк Хаф от Института за проучване на наказателните политики, Кингс Колидж, Лондон, координатор на проекта JUSTIS, се спря на проблемите и бъдещето на престъпността в контекста на ЕС. Разгледани бяха тенденциите в престъпността във Великобритания от 1982 до 2007-2008 г. и бе посочено, че нивата на престъпност в много европейски страни са спаднали в предишни периоди от време заради добрите показатели на икономиката, по-добрата превенция, по-успешните политики в областта на наказателното правосъдие и по-активната работа на полицията. Понастоящем обаче, с влошаването на икономическата ситуация и очакваното покачване на престъпността, проф. Хаф очерта проекта JUSTIS като опит да се свърже контрола върху престъпността с правата на гражданите и подчерта, че страните-членки на ЕС се нуждаят от индикатори за доверие в правосъдието, за да се види къде доверието е ниско и какви са причините за това.
 Джулиън Робъртс, професор по криминология в Университета в Оксфорд и ръководител на групата от външни експерти по проекта JUSTIS, се спря на някои общи проблеми на наказателното правосъдие, като покачването или задържането на броя на затворната популация на високи нива, ниското ниво на познаване, високите обществени очаквания, както и негативните нагласи към системата на наказателно правосъдие. Проф. Робъртс изтъкна като причини за тези нагласи медийното отразяване на работата на системата, политическия популизъм, критиката от страна на работещите в системата, особеностите на самата система и психологията на формирането на нагласи. Той цитира като най-важни изводи относно доверието в наказателното правосъдие факта, че то е по-ниско, отколкото доверието в други институции, както и констатацията, че то е по-високо на местно, отколкото на национално ниво.
 В своето приветствие заместник главният прокурор на Република България г-н Христо Манчев се спря още веднъж на актуалността на проекта JUSTIS и подчерта ролята на индикаторите за обществено доверие в правосъдието като обективен показател за ефективността му. Той предложи подготовка на индикатори по всички важни въпроси, свързани с наказателното правосъдие, тъй като очакванията на обществото от системата са свързани с върховенството на закона, предвидимостта на действията на компетентните органи и последователността в наказателната политика. Г-н Манчев отбеляза, че индикаторите следва да имат връзка с действителните достижения на органите на наказателното правосъдие и да служат като унифицирана система за сравнение между всички страни-членки на ЕС.
 В последвалата дискусия д-р Стефано Мафай от Университета в Парма очерта тенденцията в преамбюлите на законодателните актове да се подчертава важността на обществената загриженост и тревога по въпросите на наказателното правосъдие, докато на европейско ниво липсва обективна мяра за тези явления. Според него проектът JUSTIS отговаря точно на тази нужда, въпреки скептичното отношение на работещите в системите на национално ниво. Д-р Мафай посочи също, че често правителствата цитират само изследвания на общественото мнение, които самите те са финансирали, и колко е голяма в тази връзка необходимостта от обективни критерии за доверие в правосъдието.
 Наблюденията на г-н Владислав Славов, председател на Съюза на юристите в България, бяха насочени към липсата на методология в България за регистриране и отчитане на престъпленията, както и на забавеното вече с години изграждане на Единната информационна система за противодействие на престъпността.
Г-н Евалдас Висоцкас от Центъра за превенция на престъпността в Литва разказа пред присъстващите на дискусията за скорошното виктимизационно изследване, проведено в страната.
Г-н Христо Манчев направи предложение резултатите от работата по проекта JUSTIS да се разпространяват сред държавните институции по електронен път.
 Д-р Кауко Аромаа от Европейския институт за превенция и контрол над престъпността във Финландия насочи вниманието си към политическите аспекти на проекта JUSTIS и към факта, че проектът се стреми да промени системата на наказателно правосъдие и на политическо ниво.
Г-н Димитър Марков, координатор на проект в Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията, представи работата по проекта JUSTIS, извършена в рамките на България за момента, и по- конкретно – по разработване на въпросник за съществуващите индикатори за обществено доверие, провеждане на интервюта по него с ръководители от системата на съдебната власт и в частност на наказателното правосъдие, изследователи от неправителствени организации и академични институции и т.н. Той заключи, че България се нуждае от индикатори за обществено доверие в правосъдието, тъй като такива към настоящия момент липсват – това позволява злоупотреба с категории като обществено доверие, тъй като повишаването на ефективността на правосъдието не се отразява задължително на общественото доверие в него.
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
