|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Сравнителен доклад за жилищните условия на ромите и Travellers в държавите-членки на ЕС
|
| |
ОСНОВНИ РЕЗУЛТАТИ
Дискриминация, слаба осведоменост относно законодателството, несъобщаване на голяма част от случаите на дискриминация
Делът на ромите, които са били обект на дискриминация във връзка с жилищно настаняване през последните пет години, варира в значителна степен в отделните държави-членки.
Голяма част от случаите на дискриминация не се съобщават
Въпреки високите равнища на дискриминация, между 2000 и 2009 г. пред органите по равни условия или службите на омбудсманите в ЕС са подадени едва около 550 жалби от роми, свързани с жилищно настаняване. Данните от проведени проучвания показват, че едва 11,5 % от засегнатите роми са съобщили за подобни случаи пред компетентните органи.
FRA поддържа позицията, че:
• държавите-членки следва да полагат повече усилия за повишаване на осведомеността и разпространяване на информация относно законодателството за защита от дискриминация и правните средства за защита;
• държавите-членки следва да гарантират, че специализираните органи, като например органите по равни условия, разполагат със съответните ресурси за ефективно изпълнение на своите важни функции.
Лошите жилищни условия и сегрегацията при жилищното настаняване оказват отрицателно въздействие върху образованието, заетостта и здравеопазването
Въпреки че жилищното настаняване е само едно от измеренията на настоящото положение на ромите, неравенството в тази област е един от най-видимите признаци на социалната изолация. Сегрегацията при жилищното настаняване определя други аспекти на живота, като достъпа до образование, трудова заетост, здравни или социални услуги.
• Ромските деца от семейства, подложени на принудително извеждане от жилищата им, са изправени пред големи трудности във връзка с посещаването на училище.
• Децата, които живеят в изолирани населени места, най-често посещават сегрегирани училища.
• Ромите, които живеят в сегрегирани общности или в неотговарящи на приетите стандарти условия, имат ограничен достъп до публични услуги и социални мрежи.
• Живеещите в сегрегирани райони са по-затруднени в намирането на работа и придвижването до работното място (например поради липса на обществен транспорт или неудобство на наличния транспорт).
• Влошените условия на живот имат тежки последствия за здравето, особено сред жените и децата.
FRA поддържа позицията, че:
• държавите-членки следва да осигурят постижими във финансово отношение, обитаеми и достъпни жилища за ромите и Travellers. Те трябва да осигурят незабавно питейна вода, електричество, почистване на отпадъците, обществен транспорт, пътища и друга инфраструктура за селищата на ромите и лагерите на Travellers;
• държавите-членки следва да гарантират участието на ромите и Travellers в разработването на нови планове за жилищно настаняване, които ги засягат;
• държавите-членки следва да предприемат мерки във връзка с политиките и тенденциите с публичен и частен характер, които могат да породят расова сегрегация на жилищния пазар;
• държавите-членки следва да предотвратяват и забранят всякакви национални, регионални или местни политики или инициативи, които имат за цел заселване или преселване на роми на неподходящи места и в зони, където са налице рискове за здравето и безопасността, или изолирането им в такива зони на основание тяхната етническа принадлежност;
• Европейската комисия следва да обвърже достъпа до структурните фондове на Европейския съюз с осъществяването на планове за равни възможности и десегрегация при жилищното настаняване.
Принудителните извеждания на роми следва да бъдат прекратени
Ромите и Travellers, които живеят в нерегламентирани селища, не разполагат със защита на държането и са особено застрашени от принудително извеждане от жилищата им. Има примери на масови принудителни извеждания на роми от общински жилища, включително извеждания на роми, които плащат редовно наемите си, извеждания без предизвестие, извеждания, предприети без действително провеждане на консултации със засегнатите общности, и извеждания, съпроводени с полицейско насилие и повреждане на лично имущество. В много случаи органите не предоставят на засегнатите алтернативни жилища и/или подходящи обезщетения за извършени отчуждения. Налице е остра липса на системно събирани официални данни за броя на извежданията от нерегламентирани жилища, при които са засегнати роми или Travellers.
FRA поддържа позицията, че:
• държавите-членки следва да гарантират, че процедурите за законосъобразно извеждане са строго регламентирани чрез законодателни актове. Такива законодателни актове трябва да съответстват на международните стандарти за правата на човека и да предвиждат строг контрол на обстоятелствата, при които се осъществяват извежданията. В случаи на законосъобразно извеждане на ромите трябва да се предоставят подходящи алтернативни жилища;
• мерките следва да включват консултации със засегнатите общности или лица, достатъчно предизвестие, гаранция, че извеждането ще се осъществи по разумен начин, ефективни правни средства за защита и безплатна или достъпна правна помощ за засегнатите лица. Предложените алтернативни жилища не трябва да допринасят за допълнителна сегрегация.
Липса на данни и механизми за наблюдение
Липсата на данни с разбивка по етнически признак, ограничените финансови ресурси, липсата на механизми за наблюдение/оценка на въздействието и „дефицитът на отговорност“ от страна на регионалните и местните органи са основните фактори, които спъват инициативите и политиките за жилищно настаняване на роми и Travellers в целия Европейски съюз.
FRA поддържа позицията, че:
• държавите-членки следва да направят необходимото за редовно събиране на приложими данни с разбивка по етнически признак относно жилищното настаняване на ромите и Travellers. Дейността по събиране на такива данни трябва да бъде съпроводена с всички необходими предпазни мерки, предвидени наред с другото в Директивата на ЕС за защита на личните данни;
• държавите-членки следва да гарантират, че изпълнението на съответните планове за действие е предмет на подходящо и независимо наблюдение и оценка с цел предоставяне на полезна обратна връзка за последващи действия;
• местните органи следва да бъдат обезпечени с всички необходими ресурси и да получават ясни указания относно тяхната роля в рамките на националните програми за действие за жилищно настаняване на ромите и Travellers;
• Комитетът на регионите следва да проучи начините за подпомагане на обмена на добри практики и насърчаване на дискусия между своите членове от органите на местно самоуправление относно добрата практика в областта на жилищното настаняване на ромите;
• Платформата на ЕС за приобщаване на ромите следва да определи приоритетите по отношение на жилищното настаняване на предстоящите си заседания през 2010 г.
Предистория на доклада:
През декември 2007 г. Европейската комисия възложи на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) да изготви сравнителен доклад за положението на ромите и Travellers на цялата територия на Европейския съюз. В отговор FRA взе решение да се съсредоточи върху положението с жилищното настаняване, след като се консултира със заинтересованите страни, включително Европейската комисия и Съвета на Европа.
Успоредно с това FRA предприе проучване на дискриминацията на малцинствата (EU MIDIS). Първият доклад за дискриминацията на ромите беше публикуван през април 2009 г. (http://fra.europa.eu/eu-midis). Специалният доклад за дискриминацията на ромите по отношение на достъпа до жилищно настаняване е представен успоредно с новия доклад на FRA за жилищното настаняване на ромите.
Историческа справка за ромите:
Терминът „роми“ се използва като общ термин, който включва групи хора, споделящи в една или друга степен сходни културни характеристики и история на устойчива маргинализация в европейските общества, като роми, синти, Travellers, ашкали, кале и др. Броят на ромите в Европейския съюз се определя въз основа на приблизителни оценки, тъй като липсват данни на национално равнище по този въпрос. Според тези приблизителни оценки в ЕС живеят около 10 млн. роми. С оглед на липсата на официални данни FRA призовава правителствата да започнат да събират данни с разбивка по етнически признак, като отчитат чувствителния характер на дейностите по събиране на данни за етнически групи.
Информация за приложимото законодателство на ЕС:
Законодателство, забраняващо дискриминацията: ромите са напълно обхванати от законодателството на ЕС, което забранява дискриминацията, основана на етнически произход, в областите на трудовата заетост, социалната закрила и образованието, както и по отношение на достъпа до стоки и услуги, включително жилищното настаняване. (Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход, приета на 29 юни 2000 г., ОВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 0022—0026). Тази директива е вече транспонирана и е задължителна за всички държави-членки.
Законодателство срещу езика на омразата или насилието: Рамковото решение на ЕС относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (документи № 16771/07, № 16771/07 COR 4 и № 16351/1/08 на Съвета) забранява подстрекаването към насилие или омраза срещу група лица или член на такава група, определена въз основа на расата, цвета на кожата, религията, семейството или националния или етническия произход. Този законодателен акт трябва да бъде транспониран от държавите-членки до ноември 2010 г.
Докладите на FRA са достъпни в интернет на адрес:
http://fra.europa.eu
За допълнителни въпроси можете да се свържете с г-жа Heller от екипа на FRA за работа с медиите:
Тел.: +43 1 58030-642
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
