|
 |
|
|
| |
|
|
| |
КЪМ ОБЩ ДНЕВЕН РЕД НА СИГУРНОСТТА В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА
НОВИ ПОДХОДИ И СПОДЕЛЕНИ ОТГОВОРНОСТИ
5-6 септември, 2003 г.
София
|
| |
Д-р Огнян Шентов
Председател на УС, Център за изследване на демокрацията
Уважаеми лорд Робъртсън,
Господа министри,
Ваши превъзходителства,
Дами и господа,
През последните години и в частност след атентатите от 11 септември 2001 г. все повече се размиват границите между външната и вътрешната сигурност; релативизират се фактори като географска отдалеченост и геополитически дадености, засилват се рисковете от квазидържавни и недържавни формации, осъществява се симбиоза между престъпни групировки с политическа и икономическа насоченост, появява се виртуална престъпност, корупцията се превръща в сериозен стратегически риск за демократичните общества. Всичко това обикновено наричаме с понятието "нетрадиционни заплахи за сигурността". Или с други думи, съотношението между външната и вътрешната сигурност се променя и това налага нов поглед върху наследеното отделяне на инструментите на външната, от тези на вътрешната сигурност и преосмисляне на ролята на такива традиционни институти като армията и полицията. Днес, както показва и примерът със следвоенните усилия по възстановяването на Ирак, все повече военни са призвани да изпълняват цивилни роли. Този проблем бе поставен преди това и в рамките на мисиите на НАТО в Западните Балкани.
Друго измерение на проблема е, че извън епизодичния медиен интерес международното обществено мнение все още не отдава достатъчно внимание на новите тенденции в развитието на организираната престъпност и по-конкретно на транснационалната икономическа престъпност. В много случаи патриотични лозунги и националистически каузи на Балканите прикриват корпоративни мафиотски интереси. Сблъсъкът между тях и демократичната логика на прехода бяха илюстрирани с убийството на премиера на Сърбия Зоран Джинджич, както и с поредица от атентати в страните от региона.
Корупцията като канал за навлизане в контролните органи, се превръща в първостепенен рисков фактор за националната и международната сигурност. Участието на представители и дори цели структури на сектора за сигурност в организираната престъпност показва, че обществото е поразено в способността си за самозащита от престъпния свят. Разбира се, тук особено опасно е наличието на системна контрабанда или на т.нар. контрабандни канали в системата на митниците, органите на вътрешните работи и на другите контролни органи на държавата. За значението на тяхната дейност говорят и цифрите: средно между 50 и 70% от брутния вътрешен продукт на балканските държави преминава през държавните им граници. Можем да си представим каква огромна опасност за националната икономика и сигурност представлява наличието на системни корупционни практики сред органите по контрола на границите.
В някои случаи трансграничните контрабандни операции се осъществяват и с участието на представители на въоръжените сили. Ще дам пример само с два нашумели случая с използването на българската военноморска база в Атия за крупномащабни контрабандни операции, както и за участието на висши военни чинове в контрабандата на цигари на летище "Отопени" в Румъния.
Икономическите основи на организираната престъпност намират изключително добра хранителна среда в огромните "сиви" сектори и високата безработица в страните от региона. До 40-50% от националния доход на страните от Югоизточна Европа се генерира в "сивия" сектор, а средният размер на безработицата е 21%. Това е един огромен резервоар от човешки ресурс за нуждите на организираната престъпност, както и удобна среда за трафик и търговия с човешки същества, която в последните години се превърна в най-доходния черен бизнес в Европа. Проблемът със сивата и черната икономика, както и при всеки друг пазар, има две страни - търсенето и предлагането. Незаконният трафик към Западна Европа увеличава рисковете за сигурността на континента. Милионите заети в "сивата икономика" на балканските страни се превръщат в огромен резервоар за нелегално заети в Западна Европа. А незаконните емигранти са естествената среда не само на организираните криминални групи, но и на някои терористични организации. Проблемът обаче има и друга страна - трафикът на жени и деца е тясно обусловен от незаконното търсене на тези услуги, засиленият трафик на наркотици обслужва увеличаващ се брой техни потребители на Запад, контрабандният внос на цигари се улеснява от неефективните мерки по пресичането му в някои западноевропейски страни и нелегалният трудов пазар облагодетелства стотици хиляди "сиви" работодатели в тях. Затова и решенията на проблема трябва да се търсят и в двете посоки - както в нашия регион, така и в страните от Европейския съюз и в САЩ.
Когато говорим за необходимостта от новаторски подходи при оценката на рисковете и при реализирането на адекватна политика на сигурност, трябва специално да изтъкнем засилващата се роля на недържавните субекти на политиката, включително на международната политика. Израз на тази засилена роля в България е Коалиция 2000 - антикорупционна инициатива на група неправителствени организации, които работят с подкрепата на Американската агенция за международно развитие. Нейната дейност илюстрира огромните предимства на публично-частното партньорство дори в такава нетрадиционна област, каквато е противодействието на престъпността и корупцията. Убедени сме, че гражданското общество може да има уникален принос при изготвянето на обективна оценка за работата на сектора за сигурност и да подпомогне неговата реформа.
Участието в нашата конференция на Генералния секретар на НАТО лорд Робъртсън е особено важно в светлината на опитите на Северноатлантическия пакт за формулирането на новия дневен ред на политиката на сигурност и по-конкретно за разширяване функциите на НАТО, нейното адаптиране към променената конфигурация на рисковете за сигурността. От гледна точка на страните от региона, задачата, която трябва да бъде решена, е как предстоящото разширяване на НАТО да проектира сигурност и в двете посоки. Предполагам, че на нашата конференция ще бъдат изложени достатъчно аргументи за необходимостта от превръщането на страните от Югоизточна Европа в пълноценни участнички в международното сътрудничество в тази сфера, независимо от статута им спрямо ЕС, НАТО и Съвета на Европа.
Остават и редица други въпроси, свързани с адаптирането на съвременните доктрини, институции и механизми на сътрудничество към променените заплахи за сигурността в Европа и в света, по които се надявам да дискутираме през двата дни на нашата конференция.
Позволете ми накрая да изкажа благодарност на българските министри на външните работи, вътрешните работи и отбраната за подкрепата им в развитието на публично-частното партньорство в областта, която е предмет на настоящата конференция. В случая с министър Соломон Паси подобен конструктивен ангажимент вероятно се дължи и на факта, че доскоро той бе ръководител на една от най-изявените неправителствени организации в страната. С удоволствие предоставям думата на министър Паси и пожелавам успех на конференцията. | |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
