|
|
Престъпления и злоупотреби с обществени поръчки:
Наръчник за превенция, противодействие и анализ на рисковете
Настоящата публикация разглежда международно признати подходи, методики и насоки за противодействие на корупционни практики и злоупотреби при процеса на възлагане и изпълнение на обществени поръчки. Наръчникът е изготвен за подпомагане работата на представители на държавните институции, съдебната система и практици
в сферата на обществените поръчки. Той е основан на идеи, дискутирани по време на поредица от практически семинари и работни срещи между румънски и български експерти, провели се в Румъния в периода декември 2014 – юли 2016 г. Публикацията е част от инициативата „Законодателство, икономика, конкуренция и администрация – развиване на мултидисциплинарен подход в борбата с престъпността в сферата
на обществените поръчки (LEAD)”. още » |
 |
Управление на обществените поръчки в България: корупционни рискове и наказателно преследване
През 2016 г. възлагането на обществени поръчки продължава да бъде свързвано в българското общество с олигархични кръгове и „завладяване на държавата”. Тези възприятия се подхранват от случаи, като внезапното преустановяване в началото на годината от страна на правителството
на редица обществени поръчки на стойност над 1 млрд. лева, без ясна процедурна обосновка и без участието на контролните органи. В редица случаи, разкриването на значителни злоупотреби с обществени поръчки изглежда избирателно (например в предизборни периоди) и политически мотивирано (действия срещу фирми и лица, свързани с определени политически формации). още » |
 |
CSD Policy brief No. 55: Конкурентоспособността на българската икономика 2015
През 2015 г. България се изкачва с една позиция нагоре в класацията на Годишника на световната конкурентоспособност, публикуван от Института за развитие на управлението (IMD). Страната се нарежда на 55-то място от 61 икономики. Това е само незначително подобрение и България остава далеч от най-високото си постижение през 2009 г. - 38-мо място. още » |
 |
CSD Policy Brief No 44: Конкурентоспособност на българската икономика: 2014 г.
През 2014 г. България се изкачи с една позиция в годишната класация на Института за развитие на управлението, подреждаща страните по нивото им на конкурентоспособност. Страната заема 56-то място, докато през изминалата 2013 г. се класира на 57-о от 60 страни. Това остава далеч от най-доброто постижение – 38-мо място през 2009 г. още » |
 |
CSD Policy Brief No 39: Българската икономика: Конкурентоспособност 2013
В годишника на световната конкурентоспособност за 2013 г. на Швейцарския Институт за развитие на управлението България продължава да губи пози- ции. Страната заема 57-о място (от общо 60 икономики) – 3 места понадолу спрямо класацията от 2012 г. Това е най-слабото представяне на страна- та, откакто е включена в изследването през 2006 г., и е почти с 20 места по-слабо в сравнение с най-доброто представяне през 2009 г., когато заема 38-о място. още » |
 |
Доклади за оценка на Кохезионната политика в България
Генерална дирекция Регионална политика на Европейската комисия публикува Доклад за напредъка на България в областта на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и енергийната ефективност в жилищните сгради и Доклад за оценка на постиженията на Кохезионната политика в България. Докладите са изготвени от експерти на Центъра за изследване на демокрацията в рамките на Експертната мрежа за оценка на европейската Кохезионна политика през текущия програмен период 2007 – 2013 г. още » |
 |
CSD Brief No 12: Конкурентоспособност на българската икономика 2007
С участието на Центъра за изследване на демокрацията тази година България за втори път участва в най-старата световна класация на конкурентоспособността на икономиките. Тя се публикува ежегодно от 1989 г. насам от IMD World Competitiveness Yearbook 2007: Годишникът на световната конкурентоспособност 2007 на IMD (International Institute for Management Development). Тази година България заема 41 място пред страни като Италия, Румъния, Украйна, Турция, Полша и Хърватия. още » |
 |
Българският капиталов пазар в контекста на присъединяването към Европейския съюз
Двигател за развитието на капиталовия пазар в България е първата вълна на програмата за масова приватизация. Тази програма наподобява програмата, приложена преди това в Чешката република. Същевременно Чехия бе от първите страни в преход, които бяха поканени да водят преговори за присъединяване към Европейския съюз. Затова е полезно да бъде сравнено развитието на капиталовите пазари в двете страни. още » |
 |
1 | 2 | 3 |
