Приватизацията се оказа най-голямото предизвикателство и най-спорният процес сред реформите в бившите социалистически страни. Тя имаше за цел бързо да трансформира правото на собственост от държавата към новопоявилия се частен сектор, но беше натоварена с множество социални и политически очаквания и почти пълната липса на минал пазарен опит. В следствие на това се възникнаха много различни форми на приватизация, периоди на спиране и продължаване на процеса и почти единодушното публично мнение, че той е корумпиран. Вземайки в предвид тези основни предизвикателства на прехода, Икономическата програма започна работата си върху проблемите на приватизацията от самото начало на процеса в страната. Задачата беше огромна – от една страна да се опишат основните характеристики на приватизационния процес и да се информира обществото, а от друга - да се анализира връзката между приватизационните процеси и институционалната реформа, въздействието от механизмите за след-приватизационен контрол върху преструктурирането на предприятията и да се измерят ефектите от приватизационния процес върху конкурентоспособността, развитието на фирмите и други икономически и социални показатели, както и да се дадат препоръки за политика на правителството в тази сфера.

В началото на 90-те години от миналия век Центърът за изследване на демокрацията започна да публикува периодично “Монитор на приватизацията и чуждестранните инвестиции”, който се основаваше на анализи и статии от по-известните български вестници, специализирани в областта на капиталовите и трудови пазари, банкирането, бизнеса и преструктурирането. Икономическата програма все още следи отблизо оставащите големи приватизационни сделки и действията на правителството и от 1999 г. насам всяка година дава своята оценка за приватизацията и след-приватизационния контрол, включена към Доклада за оценка на корупцията на Коалиция 2000.