Научно-изследователските инфраструктури играят все по-важна роля в напредъка на технологиите и тяхното приложение и са в сърцето на изследователските и иновационни процеси. Бъдещите научно-изследователски инфраструктури с европейска, национална и регионална значимост ще бъдат организирани около потребностите от споделено финансиране и ползване от различните заинтересовани лица, както и от свободния достъп до услугите на инфраструктурата от страна на научната общност, бизнеса, обществото и създателите на политики от различни държави.

Комплексните функции на модерните научни инфраструктури, породени от обслужването на различни потребители и работата в различни области на познанието, изискват формулирането на гъвкава и далновидна стратегия за тяхното управление и развитие. Счита се, че форсайт подходът може да бъде използван като инструмент за организиране и създаване на такава стратегия, тъй като обхваща набор от методи за структурирана оценка на настоящата ситуация, движещите сили и тенденции, вероятните възможности и заплахи, както и методи за подобряване на комуникацията и изграждане на консенсус при разнородна група от участници.

Приложението на форсайт подхода в контекста на формирането на стратегии и политики за научните инфраструктури бе фокусът на инициативата ForeIntegra -RI, която стартира през август 2006 г. и имаше продължителност от една година. Проектът бе координиран от фондация „Приложни изследвания и комуникации” с финансовата подкрепа на Европейската комисия и бе реализиран съвместно с PREST към Университета в Манчестър, Великобритания и Института по икономика към Унгарската академия на науките.

Целта на инициативата ForeIntegra -RI бе да въведе и подложи на практически тест използването на форсайт подхода при създаването на политики за стратегическо развитие на научните инфраструктури в областта на хранителните технологии, земеделието и биотехнологиите. В рамките на проекта бе организиран международен семинар за форсайт разработване на демонстрационен сценарий на вероятното развитие на научните инфраструктури в горепосочените три области. В семинара участваха близо 30 експерта от държавната администрация, бизнеса и научната общност от България, Румъния, Унгария, Словакия, Чешката република, Полша, Латвия, Малта, Турция, Португалия, Франция, Холандия, Италия, Дания, Ирландия и Великобритания, както и представител на Европейската комисия. Опитът, придобит по време на дискусиите, бе обобщен в Ръководство за форсайт прогнозиране в областта на изследователските инфраструктури (на английски език), което предоставя методологическа подкрепа при формулирането на политики или при осъществяването на бъдещи форсайт инициативи, насочени към този вид инфраструктури. В ръководството е разгледано приложението на форсайт методологията спрямо четири конкретни случая:

• научен институт желае да преориентира и модернизира дейността си;
• министерство на науката и образованието инициира разработването на национална стратегическа рамка за развитие на изследователските инфраструктури;
• група от национални и/или транс-гранични изследователски инфраструктури създават съвместна мрежа за координиране на дейностите и инвестициите си;
• консорциум от държави провежда форсайт изследване в подкрепа на предложението си за създаване на нова голяма инфраструктура, представено пред политици и финансови институции.

Форсайт ръководството и съпътстващите го Препоръки за по-активно използване на форсайт в процеса на формулиране на стратегически политики за изследователските инфраструктури могат да бъдат изтеглени от следния интернет адрес: http://www.arcfund.net/index.php?id=363

За допълнителна информация: