|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Конференция: „Протестите в България и на Балканите през 2013 г.: състояние на демократичните институции”
|
| |
 На 22 ноември 2013 г. Центърът за изследване на демокрацията, със съдействието на Центъра за източноевропейски изследвания в Англия (CEELBAS), проведоха семинар на тема „Протестите в България и на Балканите през 2013 г.: състояние на демократичните институции”. В събитието участваха изследователи от България, Гърция и Турция, представители на неправителствени организации, журналисти и протестиращи. Дискусията се концентрира върху три основни теми:
- приликите и разликите между протестите в България, Турция и Гърция;
- основните характеристики на протестите в България;
- ролята на демократичните институции, вкл. медиите и неправителствените организации за развитието на протестите.
 През последните две години се наблюдава широко разпространено публично недоволство в много страни от Европа, Близкия изток и Африка. Протестите в Турция започват след като правителството обявява плановете си да построи търговски център на мястото на парка „Гези“ в Истанбул, а агресивната реакция на полицията обединява много различни групи (младежи, жени, религиозни малцинства, опозиционни партии), които се присъединяват, за да изразят недоволството си от все по-авторитарните според тях политики на управляващите. Въпреки обединението на опозиционните партии, безпрецедентния мащаб на протестите и масовото използване на социални мрежи, протестите постепенно замират. Турското правителство организира алтернативни събития в различни градове на страната, за да демонстрира подкрепа за политиките си. В Гърция, протестите са резултат на икономическата криза, която води до обедняване на населението и до значително намаляване на държавния бюджет. Подобно на протестите в Турция, те се характеризира с използването на социалните медии за организирането на шествията и осигуряването на масово участие, но липсва насилие от страна на полицията. Макар да имат съществени политически последствия, като появата на крайно десни партии, протестите са насочени срещу цялата политическа върхушка, но и срещу политиките за икономии наложени на Гърция от ЕК и международните финансови институции.
 Ключовата роля на социалните мрежи е общият знаменател между протестите на Балканите. За разлика от гръцките и турските граждани, българските протестират с искания за повече морал и прозрачност в политиката, като те са насочени срещу цялата политическа система и от тях не извлича изгода никоя парламентарно представена политическа сила. Подобно на Турция правителствените партии организират алтернативни събития в подкрепа на правителството. Организирани са и контрапротести. Българските протести се отличават със своята продължителност, а социалните мрежи не са само начин протестиращите да са се организират, но и се превръщат в основен източник на информация и прозрачност за действията на правителството. Това се дължи на липсата на прозрачност в собствеността на електронните и печатните медии и основателните подозрения, че те са зависими от същите икономически интереси, които контролират правителството.
 Поради спонтанното естество на протестите, и в трите страни участниците образуват хоризонтална мрежа без определени лидери. Липсата на лидери неоправдано се използва от правителството, като оправдание да не се води диалог с протестиращите, което допълнително задълбочава кризата на общественото доверие в институциите. За разлика от Гърция, в България и Турция все още не е намерен адекватен път за включване на протестите в установените демократични институции, което продължава да поставя под въпрос тяхната легитимност и зрялост - възможностите им да се справят с възникнали противоречия в обществото. Един от възможните начини да се излезе от обществено-политическата криза, е повишаването на прозрачността в работата на всички държавни институции и реално, а не само формално консултиране на гражданското общество при въвеждането на политики.
Програма (Adobe PDF, 152 KB)
Презентация на Вера Тика, Докторант, Panteon University, Атина (Adobe PDF, 597 KB)
Презентация на Мария Дойчинова, Център за изследване на демокрацията (Adobe PDF,2,06 MB)
Отразяване на събитието от CEELBAS | |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
