|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Кръгла маса: Антикорупционни мерки в правоохранителните институции
|
| |
На 3 февруари 2015 г. Центърът за изследване на демокрацията, съвместно с представители на МВР, проведе кръгла маса за прилаганите антикорупционни мерки в правоохранителните институции. Целта на кръглата маса бе да обсъди създаването на инструментариум за оценка и мониторинг на антикорупционните мерки в МВР.
 Г-н Тихомир Безлов, главен експерт в програма Сигурност на Центъра за изследване на демокрацията, коментира масовата, ежедневна корупция в МВР. Той цитира данни на Евробарометър, според които България неизменно заема едно от първите две места в класациите по корупция в държавите от ЕС. Докато в Румъния и Литва, страни от групата на България, нивото на корупция спада, в България в най-добрия случай наблюдаваме поддържане на високото ниво . Според г-н Безлов масовата корупция е лесна за регистриране и сравняване и това е може би единственият вид корупция, от която политиците нямат реален интерес.
Г-н Безлов отбеляза двойното намаляване на нивото на корупция по пътищата вследствие на забраната, наложена на охранителна полиция да спира шофьори през 2013 година. От друга страна, тази забрана е отговорна за двойното нарастване на пътните инциденти през годината. Данни за 2014 година показват рекордно високи стойности на корупционни практики в България.
Коментирайки ефективността на техническите мерки, и по-конкретно видео-камерите по пътищата, г-н Безлов подчерта, че само в София се заснемат около 40 000 нарушения седмично, но едва на 10% от тях се обръща внимание. Основен проблем е липсата на реален превантивен инструмент срещу корупцията в МВР. Вместо превенция, водещ е репресивният елемент, т.е. преследването на служители, за които има сигнали, че участват в корупционни практики.
 Д-р Филип Гунев, заместник-министър на вътрешните работи, изрази мнението, че проблемът с мониторинга на корупция е сериозен в МВР. Въпреки това той е оптимистично настроен, отбелязвайки по-доброто отношение на пътна и гранична полиция, както и решаването на финансовия проблем. Д-р Гунев засегна и темата за видеокамерите, отбелязвайки поставянето на изцяло ново видеонаблюдение по границата ни с Турция, но изрази безпокойство относно проблема със следенето на записите. Той наблегна на нуждата от развитие на система за анализ на данните от камерите, както и на липсата на система за контрол, произлизаща от неясното разписание на методологията за камерите джи-пи-ес тракинг системите. Според заместник-министър Гунев, в рамките на бъдещата главна дирекция „Национална полиция“ трябва да бъдат заложени методически и контролни функции, тъй като между областните дирекции и Инспектората няма друг контролен орган, а Инспекторатът не разполага с ресурси да контролира ежедневно 1 500 души взимащи подкуп.
 Г-н Николай Гешев, директор на дирекция „Инспекторат“ в МВР, разгледа корупцията през различните гледни точки на служителите, гражданите и ръководителите. От една страна, служителите на МВР започват ентусиазирано своята работа и впоследствие се сблъскват с екзистенциални проблеми, решавайки дали да поемат по корупционния път или не. От друга, в очите на гражданите тези служители са преосигурени. За ръководителите ситуацията е изключително деликатна, тъй като ако признаят наличието на корупционни практики при служителите си, това означава, че самите те не са свършили работата си. Именно затова трябва да има външна оценка, а също и финансов стимул за служителите на МВР за съставяне на актове. Като фактор, стимулиращ корупционното поведение от страна на гражданите, Г-н Гешев посочи тромавата процедура за плащане на актове, при която гражданите губят много време и предпочитат да дадат подкуп на място, дори ако подкупът е в същия размер, както евентуалната глоба.
 Д-р Александър Стоянов, директор по научната дейност на Центъра за изследване на демокрацията, представи подхода на Центъра към изработване на иновативен инструмент за мониторинг на антикорупционните политики и мерки в МВР (Пътна полиция и Гранична полиция). Инструментът оценява размера на корупционните рискове в рамките на съответната институция, и на базата на инвентаризация на антикорупционните мерки определя как и до каква степен са приложени антикорупционните политики.
 Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма на Центъра, направи паралел с подобно антикорупционно изследване на Центъра от 2007 година, засягащо данъчните инспектори. Той подчерта, че е било потърсено средното равнище на доходи, при което данъчните служители не биха изпитвали материален натиск, въвличащ ги в корупционни практики. Оказало се е, че то е близо два пъти по-високо от реалното заплащане. За да се постигне такова ниво при служителите на МВР, е необходимо бюджетът да бъде удвоен или дори утроен, което е трудно постижимо.
Програма (Adobe PDF, 45 KB)
Презентация на г-н Тихомир Безлов, старши анализатор, Център за изследване на демокрацията (Adobe PDF, 1521 KB)
Презентация на д-р Александър Стоянов, директор по научната дейност, Център за изследване на демокрацията (Adobe PDF, 277 KB)
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
