|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Обучителен семинар: Модел за подпомагане на деца, жертви на трафик от ромски произход със съдействието на услуги, базирани в общността
|
| |
На 30 март 2015 г. Центърът за изследване на демокрацията проведе обучителен семинар на тема „Модел за подпомагане на деца, жертви на трафик от ромски произход със съдействието на услуги, базирани в общността”. Целта на обучителния семинар беше да се обсъдят пропуските в системата за подпомагане на деца, жертви на трафик и на базата на тези наблюдения да се индентифицират възможности за пълноценно включване на услуги, базирани в общността в подкрепа и реинтеграция на деца, жертви на трафик от маргинализирани ромски общности.
Г-жа Камелия Димитрова, старши анализатор в ЦИД, представи основния профил на децата, жертви на трафик с цел просия и сексуална експлоатация. Профилът е изведен в резултат на проучване, проведено с помощта на организации, предоставящи социални услуги. По официални данни, 12-15% от иденифицираните жертви на трафик са деца. Когато целта е сексуална експлоатация, жертвите са трафикирани предимно в Холадния, Германия, Полша и Франция, а за просия и джебчийство – в Англия, Австрия и Гърция. В повечето случаи жертвите са момичета, като тези трафикирани с цел просия и джебчийство са по-млади, между 8-14 години. В подобни случаи децата обикновено са експлоатирани от техните семейства, което прави разследването изключително трудно, тъй като децата не се чувстват като жертви и често сами напускат кризисните центрове. Жертвите на сексуална експлоатация обикновено са между 16-18 години. Макар и в този вид трафик също да преобладават момичетата, около 20 % са момчета, които обаче не попадат в мехнизмите за подпомагане. Особено уязвима група в тази връзка са транссексуалните малдежи.
Г-жа Ива Александрова, старши анализатор в ЦИД, представи основни фактори на уязвимост. Голям процент от жертвите са от ромски произход. Въпреки че няма официални данни, които да сегрегират жертвите на трафик според ентически произход, по експертни оценки 50-80% са от ромски произход, като за трафик с цел джебчийство дялът стига до 90%. Въпреки това, г-жа Александрова подчерта, че сред факторите на уязвимост няма такива, които да са ексклузивно присъщи на ромската общност. Има обаче такива, които често се отнасят към ромите, като дискриминация и сегрегация в училище. Бедност, безработица, ниски доходи на работещите и ниско образование са много важни фактори. Умствени затруднения, психични разстройства, домашно насилие, липса на родителска грижа, злоупотреба с наркотични вещества и предишен опит с проституция също са често срещани явления сред децата, жертви на трафик. Наличието на дългове и честата практика на ранни бракове са друг фактор създаващ добри предпоставки за трафик, особено сред ромски общности. Проблем преставлява липсата на превантивна грижа, особено за крайно маргинализирани семейства.
Г-жа Мария Чешмеджиева от фонд за превенция на престъпността „Ига“ и член на местната Комисията за борба с трафик на хора, Пазарджик разгледа различни профили на деца, които са били жертви на трафик. Деца, живеещи в семейна среда и посещаващи училище са по-рядко срещани, но все пак има и такива случаи, като рискът е по-голям когато има умствени затруднения, наивност и липса на информация. Деца от институциите са изключително уязвима група, както жертви на насилие и деца, имащи проблеми със закона. Други групи с различна степен на риск са работещи деца, такива, които ходят на училище и работят или тези поддържащи домакинството. Г-жа Чешмеджиева подчерта, че каналите за трафик за сексуална експлоатация често съвпадат с тези за трафик на наркотици и оръжие. Сред основните показатели, подсказващи наличие на трафик са дете или няколко деца, придружени от човек, който не е роднина, следи от насилие и т.н. Трафикът се осъществява чрез следните механизми – обяви за работа във вестници, обещания за по-добър живот, задължаване, илюзия за любовна връзка, интернет брак, продажба от семейството, както и феноменът на втората вълна, когато жертви на свой ред вербуват други.
Г-жа Мариела Тодорова-Колева, управител на кризисен център Балван, представи конкретните процедури по управление на случаи. Етапите от процеса се делят на оценка, план, реализация, преглед, приключване и оценка на резултатите. Услугите, които центъра предлага са свързани с комплексното задоволяване на потребностите на децата – физически, здравни, образвателни, психически и социални. Основни цели са емоционалната стабилизация на детето, създаване на чувство на доверие и стабилност, развитие на полезни умения и самостоятелност. Кризисният център също подпомага и поддържането на контакти с близки и други институции. В тези дейности, основен проблем е недостатъчното финансиране.
Г-жа Димитрова представи проблемните зони в механизмите за подпомагане и закрила на жертвите, както и предложенията на ЦИД за подобрения. На ниво сигнал, идентификацията на потенциални и реални жертви е затруднена. При посрещането на жертвите, често има пропуски в документацията и реалната оценка на случая е трудна. При временната грижа пък комуникацията между кризисните центрове и отделите за закрила на детето (ОЗД) е недостатъчна. Част от проблема е фактът, че за ОЗД влизането в маргинализираните общности е възпрепятствано от липсата на доверие на общността към институциите от една страна, и липсата на познание на общността от страна на социалните работници от друга. Последната фаза на трайна реинтеграция е най-слабо развитото звено. Наблюдението, провеждащо се от ОЗД е в повечето случаи повърхностно, а в маргинализирани семейства, мониторинга на случаите на реинтеграция не се осъществява. Дълготрайните стъпки, които ОЗД предприема за мнозинството жертви са или реинтеграция в семейството или изпращане в институция, на практика излагайки ги на повторен риск за трафик. Г-жа Димитрова предложи механизъм за включване на услуги, базирани в общността, в различните фази на Координационния механизъм за рефериране и обгрижване на случаи на непридружени деца и деца, жертви на трафик, завръщащи се от чужбина. Преди фазата на посрещане на жертвите на трафик услугите, базирани в общността, биха могли да участват активно при оценката на семейната среда с оглед преценяване на риска, съставяне на план за действие и предприемане на най-адекватна мярка на закрила. При трайната реинтеграция на жертвите в семейството или в услуга от семеен тип, услугите, базирани в общността, биха могли да участват активно в наблюдението на реинтеграцията на детето, чрез редовни посещения на семейсвтото/услугата. Услугите, базирани в общността, биха могли да консултират детето и неговото семейство по здравни и социални теми, с оглед ефективна социална адаптация, и да дават обратна връзка към ОЗД за процеса на реинтеграция.
Г-жа Тодорова-Колева изрази мнение, че комуникация между институциите трябва да се подобри и информацията относно жертвите да се комуникира в нейната цялост. Също така проблематичен е и фактът, че много от персонала на институции, занимаващи се с жертви, не са достатъчно квалифицирани и често приемат децата с недоверие.
Г-н Ганчо Илиев, председател на сдружение „Свят без граници“ подкрепи създаването на общностни центрове. Според него, ще е най-добре тези центрове да предлагат комплексна услуга, но заяви, че уязвимите групи не трябва да са консуматорски зависими и затова трябва да се насърчава човешкият ресурс в общността.
Г-жа Спаска Михайлова от сдружение „Нов път“ също се съгласи с централната роля, които биха имали общностни центрове в предлагането услуги по предовратяването на трафик и трайното подпомагане на жертви, но продчерта, че за това е нужно да се разпише нова методология и нов финансов стандарт.
Г-жа Лидия Загорова, управител на ЕКПАТ България и инж. Мария Николова, управител на Семейно-консултативен център за родители и деца в град Нови пазар, наблегнаха на проблемите с финансирането на центровете, предоставящи социални грижи, включително и тези предназначени за жертви на трафик. Според тях е парадоксално, че социалните грижи от една страна са постоянно застрашени от спиране на финансирането, което се осъществява главно на базата на проекти и дарения, а от друга страна, ако станат държавно делегирани, качеството им значително ще падне.
Препоръките, формулирани по време на обучението, бяха финализирани в Модел за подпомагане на деца, жертви на трафик от ромски произход със съдействието на услуги, базирани в общността, който да бъде представен на всички заинтересовани страни на национално и местно равнище по време на семинара, проведен на следващия ден.
Обучителният семинар е реализиран в рамките на проекта „Противодействие на нови форми на трафик на деца от ромски произход с участието на общността“ (CONFRONT), финансиран от Програма „Превенция и борба с престъпността“ на Европейската комисия.
Презентация на г-жа Камелия Димитрова, старши анализатор на Центъра за изследване на демокрацията, (Adobe PDF, 1,14 МB)
Презентация на г-жа Мария Чешмеджиева, Фонд за превенция на престъпността „Ига“, Пазарджик (Adobe PDF, 1.21 MB)
Презентация на г-жа Мариела Тодорова-Колева, управител на Кризисен център Балван (Adobe PDF, 7.25 MB) | |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
