|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Рискове от радикализация и екстремизъм в България: към по-ефективни инструменти за извършване на диагностика и оценка
|
| |
 През изминалото десетилетие радикализацията и екстремизма станаха причина за нарастващо безпокойство в Европа. Новите рискове от ислямистка и крайнодясна радикализация наложиха прилагането на политики, чиито резултати тепърва ще се оценяват. Изграждането на капацитет за идентифициране на ранните признаци и процеси на радикализация и за проследяване на екстремистката дейност е особено важно, тъй като радикализацията, която може да доведе до насилие, подлежи повече на превенция, отколкото на репресия.
 В България, темата за радикализацията стана част от политическия дневен ред едва наскоро. Въпреки формулирането на нов стратегически подход с акцент върху превенцията, все още няма достатъчно разбиране относно факторите, които допринасят за радикализацията, както и относно най-подходящите мерки за диагностика и справяне с рисковете. С цел да преодолее тези пропуски, Центърът за изследване на демокрацията анализира заплахите, свързани с различните прояви на радикализация в България (вкл. ислямистка, крайнодясна и крайнолява радикализация и футболно хулиганство) и разработи набор от методологии за извършване на мониторинг на риска от радикализация и на тенденциите в екстремизма. Те бяха тема на диксусия по време на кръгла маса, проведена на 28 февруари 2017 г. в Академията на Министерството на вътрешните работи, организирана от Центъра и с участието на експерти от МВР, Главна дирекция „Национална полиция“, Държавна агенция „Национална сигурност“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”, Институт по психология и др.
 Росица Джекова, координатор на Програма „Сигурност“ на Центъра за изследване на демокрацията, акцентира върху нуждата от разработване на надеждна методология за ситуационна оценка на тенденциите в екстремизма, която да се основава на криминална статистика, проучвания, разузнавателни данни и открити данни. Провеждането на подобна оценка е от ключово значение за получаването на точна картина относно екстремистката дейност и актьорите на екстремистката сцена за установяване на тенденции в развитието на заплахите. Такава оценка би била от изключителна помощ за стратегическото и оперативното планиране при формулирането на мерки за противодействие. Г-жа Джекова също подчерта, че делът на недокладваните екстремистки престъпления в България е висок, което в комбинация с често неправилната регистрация и класификация на някои престъпления с дискриминационен мотив в статистиката, възпрепятства обхващането на проблема в неговия действителен мащаб. В този контекст г-жа Джекова подчерта, че липсата и ненадеждността на съществуващата в момента информация могат да бъдат компенсирани с виктимизационни проучвания и други източници на данни.
Тихомир Безлов, главен експерт в Програма „Сигурност“ на Центъра за изследване на демокрацията, коментира факторите за възникване и развитие, както и последните тенденции във футболното хулиганство в страната. Той постави акцент върху важността на тенденцията за политическо инструментализиране и радикализиране на футболните фен клубове, която стана особено видима по време на обществените протести през 2013 и 2014 г.
 Д-р Мила Манчева, старши анализатор към Социологическата програма на Центъра, представи рисковете от ислямистка радикализация в България, като отбеляза, че въпреки наличието на няколко изолирани случая на тревожно или потенциално криминално поведение, българските мюсюлмански общности са като цяло устойчиви на радикализация. Тя очерта разликите между две групи от явления и свързаните с тях фактори: процесите на възприемане на салафитски интерпретации на исляма сред някои българоезични мюсюлмани и ромски общности, и изразяването на символична подкрепа за терористични организации сред изолирана група от лица в ромската общност.
 Росица Джекова представи рамка на индикатори за риск от радикализация, разработена с цел да повиши осведомеността и разбирането на служителите „на първа линия“ относно признаците на радикализация. Рамката дава основа за разработване на механизми за ранно предупреждение с цел превенция, адаптирани към контекста на България.
По време на последвалата дискусия участници подчертаха, че установяването на контакти с джамии в Западна Европа може да се счете за първостепенен рисков фактор по отношение потенциалното радикализиране на представители на местни мюсюлмански общности. Бе обсъден и въпросът за последните развития в поведението на футболните хулигани и склонността им към насилие.
Програма (Adobe PDF, 521 KB)
Презентация на Росица Джекова, координатор на Програма „Сигурност“, Център за изследване на демокрацията (Adobe PDF, 1.16 MB)
Презентация на Тихомир Безлов, главен експерт в Програма „Сигурност“, Център за изследване на демокрацията (Adobe PDF, 809 KB)
Презентация на д-р Мила Манчева, старши анализатор в Социологическата програма, Център за изследване на демокрацията (Adobe PDF, 388 KB)
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
