|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Мониторинг на радикализацията в Централна и Югоизточна Европа: практически инструменти за оценка на риска в подкрепа на по-ефективни политики в ЕС
|
| |
 Процесите на радикализация, които могат да доведат до тероризъм, предизвикват нарастващо безпокойство сред международната общност, европейските граждани и техните правителства. Много страни – членки на ЕС противодействат активно на тези процеси и са натрупали значителен опит в разработването на множество политики и програми за превенция и дерадикализация. Много държави обаче са принудени да прилагат подхода „проба – грешка” към тази чувствителна сфера на политиките. В условията на актуални заплахи и в отговор на обществените страхове често се прибягва до прилагането на неизпитани мерки.
В някои от страните – членки на ЕС се използват различни инструменти и механизми за идентифициране на потенциално опасни и радикализиращи се лица и групи. За страните от Централна и Югоизточна Европа обаче, радикализацията представлява нов политически приоритет. За формулиране на ефективни политики те се нуждаят от надеждни инструменти за идентифициране на лица и групи, които биха могли да представляват заплаха, или са уязвими към радикализация, както и от оценка на тенденциите в екстремистката и терористична дейност.
Андрея Фронтини, политически анализатор към Центъра за европейска политика, откри кръглата маса като очерта възхода на процесите на крайнодясна и ислямистка радикализация в Европа и факторите, които ги обуславят, акцентирайки на предизвикателствата, които те поставят пред европейските общества и пред ЕС като цяло.
 Гюнтер Саблатинг, съветник при Координатора на ЕС за борбата с тероризма, подчерта, че докато броят на чуждестранни терористични бойци, напускащи Европа с крайна цел Близкия изток е вече значително намалял, все по-актуален става въпросът за завръщащите се бойци и особено по отношение на тези, които са придружавани от членове на семейството като жени и деца. Г-н Саблатинг обърна внимание и на връзката между миграция и радикализацията като нова актуална тема, която същевременно е силно инструментализирана за политически цели. На фона на тези предизвикателства подходът на ЕС към радикализацията е комплексен и включва както репресивни, така и превантивни мерки. Г-н Саблатинг подчерта важността на обмена на данни между държавите – членки на ЕС като основен стълб на този подход. Обърнато бе внимание и на необходимостта от подобряване на условията в затворите, за да се предотврати превръщането им в „огнища“ на радикализация, както и от овластяването на умерени гласове от ислямските общности.
Росица Джекова, координатор на Програма „Сигурност“ на Център за изследване на демокрацията, представи основните акценти на два нови инструмента, разработени от Центъра: „Мониторинг на радикализацията: рамка за индикатори за риск" и „Ситуационна оценка на тенденциите в екстремизма", които предлагат методи за наблюдение и анализ на проявленията и рисковете от радикализация в Централна и Югоизточна Европа. Г-жа Джекова подчерта необходимостта от политики, съобразени с конкретните нужди, тъй като добрите практики от Западна Европа невинаги са пряко приложими в региона. Тя посочи процесите на радикализация на местна почва като особено тревожно развитие в Централна и Югоизточна Европа и представи модел за ситуационна оценка на местните тенденции в областта на екстремизма, тестван в България, Гърция и Чехия. В заключение г-жа Джекова подчерта необходимостта от създаването на единен институционален механизъм за прилагане на ефективни политики за противодействие на радикализацията.
 Мила Манчева, старши анализатор в Социологическата програма на Център за изследване на демокрацията, обърна внимание на показателите за риск от радикализация в региона, като представи набор от поведенчески и когнитивни индикатори. Г-жа Манчева представи резултатите от национално проучване на групи в риск от радикализация и по-специално сред определена местна ромска общност в България. Някои от препоръките за успешно наблюдение, идентифициране и предотвратяване на процеси на радикализация бяха свързани с необходимостта от създаването на адекватни институционални структури, координационни механизми между служителите на първа линия, както и изграждането на капацитет от професионални знания чрез обучения.
Александър Рицман, изпълнителен директор на Европейската фондация за демокрация и съпредседател на работната група „Комуникация и наративи“ към Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията (Radicalisation Awareness Network – RAN), поздрави експертите от Центъра за представените инструменти, като отбелязва, че често изследванията в тази област не успяват да обхванат проблема в неговата комплексност и да предоставят практически съвети за формулиране на конкретни политики. Г-н Рицман се спря на предизвикателствата пред превенцията на радикализацията като подчерта няколко приоритетни области, на които политиците трябва да обърнат внимание. Сред тях са повишаване устойчивостта на местните общности към ислямистка радикализация, окуражаване на позитивни модели на поведение, както и стесняване на фокуса върху ключови фактори като идеология, вербовчици и огнища на радикализация. Процесите на радикализация са силно обусловени от конкретните обстоятелства и са повлияни от разнообразни фактори като дискриминация, криминално минало, но и недоволства по отношение на външно-политическите процеси. Г-н Рицман обърна внимание на идеологията като особено значим фактор и подчерта нуждата от овластяване на умерени гласове сред местните общности и разпространяване на т.нар. „контранаративи“ или алтернативни послания и аргументи (counter-narratives), като ключови елементи в една цялостна стратегия по превенция на радикализацията на всички нива.
Александра Антониадис, ръководител на сектор „Борба с тероризма и превенция на радикализацията“ към Генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“ на Европейската комисия, подчерта, че превенцията е от ключово значение, заедно с решаването на фундаментални въпроси като завръщащите се чуждестранни бойци и прилагането на законодателство за противодействие на тероризма и радикализацията на национално и европейско ниво. Добавената стойност на ЕС в тази област е двустранна: както за разпространяване на информация, така и като събирателна точка за обмяна на опит между различни професионалисти от страните членки, чрез Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията и интернет форума на ЕС. Г-жа Антониадис подчерта ролята на ЕС за повишаване на националния капацитет чрез финансиране, подкрепа за обучение и обмен на добри практики между държавите – членки на ЕС, овластяване на гражданското общество и осъществяване на широки контакти между политици и оператори на различни нива. Като особено актуални предизвикателства за обозримото бъдеще бяха посочени преносимостта на добри практики от един контекст в друг, необходимостта от стратегическа визия за държавите членки, междуинституционалното сътрудничество в обществения сектор, обмяната на информация между всички заинтересовани страни, приложимостта на показателите за риск от радикализация, както и реализирането на конкретни мерки на терен.
 Сред въпросите, дискутирани от участниците, бяха сътрудничеството с трети държави в борбата с тероризма и радикализацията, идентифицирането и подкрепата за алтернативни послания, поуките от програмата PREVENT на Великобритания, ангажирането на учители и училища от цяла Европа в превенцията, ролята на „салафитските джамии” и потенциалния риск от радикализация сред отделни ромски общности в България. Бяха засегнати и възхода на десния екстремизъм в Гърция, както и ситуацията по отношение на крайнодесния и ислямистки екстремизъм в Чехия.
Програма (Adobe PDF, 270 KB, на английски език)
Презентация „Мониторинг на рисковете от радикализация в Централна и Югоизточна Европа“ на Росица Джекова, координатор на Програма „Сигурност“ на Център за изследване на демокрацията и д-р Мила Манчева, старши анализатор в Социологическата програма на Център за изследване на демокрацията (Adobe PDF, 1.25 MB, на английски език)
Презентация „Мониторинг на радикализацията: рамка за индикатори за риск за служителите на първа линия“ на Росица Джекова, координатор на Програма „Сигурност“ на Център за изследване на демокрацията и д-р Мила Манчева, старши анализатор в Социологическата програма на Център за изследване на демокрацията (Adobe PDF, 387 MB, на английски език)
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
