|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Девети годишен обществено-политически форум срещу корупцията
|
| |
На 23 април 2007 г. Центърът за изследване на демокрацията организира Деветия годишен обществено-политически форум срещу корупцията. Форумът е авторитетна публична проява на антикорупционните инициативи и на разширяващото се публично-частно партньорство между гражданските структури и държавните институции в противодействието на корупцията. По време на събитието бе представен и обсъден осмият пореден Доклад за оценка на корупцията - „Антикорупционните реформи в България: основни резултати и рискове”, който прави преглед на антикорупционните реформи в България през 2006 г. и началото на 2007 г.
 Във встъпителните си думи по време на откриването на форума д-р Огнян Шентов, председател на УС на Центъра за изследване на демокрацията, подчерта, че противодействието на корупцията е в центъра на обществения дневен ред в България и представлява важна част от международните ангажименти на страната. Според него сред постигнатите досега резултати в борбата с корупцията следва да се откроят изградената антикорупционна инфраструктура, намаляването на равнището на административната корупция и утвърждаването на публично-частното партньорство като ефективен механизъм за сътрудничество между държавните институции, гражданското общество и международните партньори на България. Д-р Шентов подчерта, че сред нерешените проблеми основно място продължава да заема противодействието на голямата корупция, както и корупцията в сферата на обществените поръчки и управлението и разпореждането с държавна и общинска собственост. Д-р Шентов прочете и приветствие от името на председателя на парламента г-н Георги Пирински, в което се казва, че борбата с корупцията е сред постоянните приоритети в дейността на Четиридесетото Народно събрание на Република България и на Комисията за борба с корупцията, която основателно завоюва публично признание.
 Посланикът на САЩ в България г-н Джон Байърли приветства усилията на гражданското общество и в частност на Центъра за изследване на демокрацията в противодействието на корупцията, като обърна внимание, че корупцията не само повишава цената на обществените услуги, но и източва средства от важни фондове за социални услуги, каквито са здравеопазването и образованието. Той обоснова интереса на САЩ от антикорупционните реформи в страната с обстоятелството, че корупцията разколебава доверието на международните партньори на България. Посланик Байърли даде за пример американското правосъдие, като подчерта, че в САЩ политическата корупция се наказва – в момента двама конгресмени са осъдени за корупция и излежават своите присъди. За достигане на повратна точка в противодействието на корупцията според посланик Байърли са необходими три условия. Първите две от тях – успешни опити за борба с корупцията и насърчаване на тези опити от страна на гражданското общество – вече са налице. Остава да се изпълни и последното условие – политическа воля за продължаване и засилване на усилията.
 Основните изводи и заключения от Доклада за оценка на корупцията бяха представени от г-н Александър Стоянов, директор на Витоша Рисърч, и д-р Мария Йорданова, директор на правната програма на Центъра за изследване на демокрацията. Г-н Стоянов подчерта, че за първи път през последните 10 години българските граждани определят корупцията като основният проблем, пред който е изправена страната. Той обърна внимание на факта, че макар административната корупция сред гражданите да намалява, нейното равнище е по-високо от най-ниските стойности, наблюдавани през 2004 г. Представените в доклада данни, посочи г-н Стоянов, позволяват да се направи оценка за положението на България по отношение на корупционния натиск в рамките на ЕС. Основният извод в тази насока е, че положението на страната е по-неблагоприятно от средното за ЕС, но същевременно е близко до наблюдаваното в страните от Централна Европа, а по редица показатели равнището на корупция у нас дори е по-ниско от страни като Гърция, Полша и Румъния. В заключение г-н Стоянов посочи, че обезпокоителна тенденция е промяната в доминиращите корупционни схеми, като в корупционната среда административната корупция намалява, отстъпвайки място на политическата корупция.
 Според д-р Мария Йорданова наказателната политика на държавата не е ефективна по отношение на корупцията, за разлика от престъпленията в други сфери на обществения живот. Значителна част от проявите на корупция на практика остават неразкрити, като според резултатите от Системата за мониторинг на корупцията средномесечният брой на корупционните сделки към месец юли 2006 г. е бил около 147 000, докато по данни на Министерството на правосъдието за 2006 г. в цялата страна са били образувани 233 съдебни производства за корупционни престъпления и са били осъдени 188 лица. Повече от 60 % от делата за корупция, посочи д-р Йорданова, въобще не достигат до съда и завършват безрезултатно още на фазата на досъдебното производство, като само една четвърт от започнатите предварителни производства достигат до постановяване на присъда, а едва 40% от лицата, срещу които е било повдигнато обвинение на предварителното производство, биват осъдени. Мария Йорданова отбеляза, че институциите с контролни и наблюдаващи функции все още не са в състояние да поставят сериозни бариери пред голямата корупция, като открои и някои от положителните мерки, с които се свързват определени антикорупционни очаквания (реформата в административното правосъдие и търговската регистрация, подготовката на нов Граждански процесуален кодекс и др.).
 Председателят на Върховния административен съд г-н Константин Пенчев отбеляза положителния ефект от някои от мерките за реформа в съдебната власт за противодействие на корупцията, особено въвеждането на мандатност за административните ръководители в съдебната власт. Той отправи критики към подготвяния проект за нов Закон за съдебната власт, в който според него се ограничава конкурсното начало, с което се създават предпоставки за корупция. Г-н Пенчев изрази увереността си, че системата от административни съдилища, създадена с новия Административнопроцесуален кодекс, ще допринесе за превръщането на административното правосъдие в ефективен механизъм за противодействие на корупцията.
 Главният прокурор на Република България г-н Борис Велчев изрази съгласие с изводите в доклада, като подчерта, че успешното противодействие на корупцията, освен усилията на МВР и прокуратурата, изисква и по-сериозна ангажираност от останалите държавни институции с контролни правомощия, особено инспекторатите в различните ведомства, митническите и данъчните органи и др. Той подчерта, че борбата с политическата корупция трябва да остане приоритет без обаче това да става за сметка на противодействието на административната корупция. Според г-н Велчев инцидентните успехи в борбата с корупцията трябва да бъдат заменени с постоянни и последователни усилия, което ще доведе и до повишаване на общественото доверие в работата на МВР и прокуратурата. В заключение главният прокурор отбеляза, че най-опасната корупция е тази в съдебната власт, но за успешното й противодействие е необходимо по-активно гражданско участие.
 Председателят на Сметната палата проф. Валери Димитров обърна внимание на високия корупционен риск в сферата на управлението и разпореждането с държавна и общинска собственост. Той отбеляза, че в резултат на поредица проверки Сметната палата е установила липсата на ясни, прозрачни и отчетни процедури за замяна и апортиране в капитала на търговски дружества на земи – държавна и общинска собственост. Според проф. Димитров са необходими спешни промени в законите за държавната и за общинската собственост с цел своевременното преустановяване на възможностите за корупционни практики в тази сфера.
 Според кмета на Столична община г-н Бойко Борисов отговорността за ограничаване на корупцията е преди всичко на политическите партии. Г-н Борисов посочи още, че са необходими сериозни законодателни промени, ефективен мониторинг на работата на съдебната власт, както и мерки за противодействие на корупцията на местно равнище.
 Г-н Фернандо Понс Канто, първи секретар в Представителството на Европейската комисия в България, сподели, че корупцията е проблем, засягащ всички държави-членки на Европейския съюз. Той подчерта приноса на ЕС за развитие на съдебната и административната реформа и за противодействие на корупцията в България в периода на подготовката на страната за членство в ЕС, като допълни, че ЕС продължава да очаква от България ефективни мерки за противодействие на политическата корупция, на корупцията в митниците и на местно равнище, както и в мерките срещу изпирането на пари и в отнемането в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
 Министърът на държавната администрация и административната реформа г-н Николай Василев очерта основните антикорупционни мерки, предприети в държавната администрация, сред които основно място заемат обслужването на едно гише и електронното управление, както и плащането с единен фиш, което до момента е въведено пилотно само в граничния контролно-пропускателен пункт Лесово, но до края на годината се очаква да бъде прилагано във всички пунктове в страната.
 Според г-н Румен Ненков, съдия във Върховния касационен съд, член на Висшия съдебен съвет и председател на Комисията за борба с корупцията към ВСС, наказването на корупционната престъпност не трябва да бъде самоцел, а да се основава на солидни доказателства. Той посочи още, че в момента се работи по въвеждането на единна система за отчитане на работата по сигналите за корупция, както и че скоро във Върховния касационен съд ще заработи модерна електронна деловодна система с достъп през Интернет. В заключение г-н Ненков отбеляза, че в съдебната власт трябва да има баланс между конкурсното начало и израстването в кариерата, за да се използва максимално съществуващия кадрови потенциал.
 Министърът на вътрешните работи и председател на Комисията по превенция и противодействие на корупцията г-н Румен Петков представи резултатите от работата на инспекторатите срещу корупцията. Според изнесените от г-н Петков данни за последните шест месеца инспекторатите (включително Главния инспекторат при Министерския съвет) са извършили 958 проверки, от които 332 планови. Образувани са били 1706 досъдебни производства, в съда са били внесени 599 прокурорски акта срещу 705 лица, 297 души са били осъдени с влязла в сила присъда. Г-н Петков се спря и на създадената система за получаване на сигнали за корупция, като посочи, че във всички ведомства има въведен механизъм за подаване на такива сигнали (пощенски кутии, телефонни линии и др.). Според г-н Петков за по-ефективно противодействие на корупцията е необходимо обединяване на превантивните и наказателните мерки, гарантиране на неприкосновеността на служителите, подаващи сигнали за корупция, както подобряване на сътрудничеството между неправителствените организации, медиите и държавните институции. В заключение министърът на вътрешните работи подчерта, че е необходимо въвеждането на единна система за измерване на корупцията във всички европейски държави, която би допринесла както за сравнимост на процесите във всяка отделна страна, така и за подготовката на общи европейски политики срещу корупцията.
 Председателят на Съюза на съдиите в България и съдия във Върховния касационен съд г-н Стоил Сотиров предложи резултатите от системата за мониторинг на корупцията да се съпоставят с избирателната активност в страната, като посочи, че в други европейски държави (например Франция и Германия) колкото по-ниско е равнището на корупция, толкова по-висока е избирателната активност.
Отношение по въпросите на противодействието на корупцията взеха и представители на водещите бизнес асоциации в страната. Г-н Стамен Тасев, изпълнителен директор на Българския форум на бизнес лидерите, посочи, че сивата икономика продължава да бъде сериозен проблем за България. Според него Главният инспекторат към Министерския съвет не разполага с необходимия капацитет за осъществяване на своята дейност и се нуждае по-голям брой служители.
 Според председателя на Българската търговско-промишлена палата г-н Божидар Божинов ефективното противодействие на корупцията изисква по-нататъшни мерки в посока въвеждане на обслужване на едно гише, на принципа на мълчаливото съгласие, на електронни услуги за гражданите, както и бързина и качество в работата на съдебната власт.
 Г-н Камен Колев, заместник-председател на Българската стопанска камара, се спря на корупцията при обществените поръчки, като посочи, че съществуват два основни механизма за осъществяване на корупционни практики в тази сфера – „насочване” на определени обществени поръчки към определени кандидати (още при подготовката на тръжната документация) и липса на контрол върху изпълнението на вече сключените договори (което позволява на кандидатите да предлагат ниски цени за сметка на качеството на изпълнението).
Програма и изказвания
Пълен текст на изказванията (MS Word, 765 kb)
Антикорупционните реформи в България: основни резултати и рискове
Минали обществено-политически форуми
Предишните доклади за оценка на корупцията
Медиите за форума | |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
