|
|
 Децентрализация и демократизация на българския електроенергиен сектор: постигане на основните енергийни и климатични цели на Европейския съюз
Липса на последователност при енергийните политики, недостатъчен административен капацитет и прекомерната данъчна и административна тежест. Това бяха основните пречки пред отключването на огромния потенциал на страната за децентрализация на електроенергийното производство, изтъкнати по време на кръглата маса „Децентрализация и демократизация на българския електроенергиен сектор: постигане на основните енергийни и климатични цели на Европейския съюз“. още »
Рискове и перспективи за енергийната сигурност на Югоизточна Европа
Преодоляването на рисковете за енергийната сигурност на България и региона на Югоизточна Европа, сред които са широко разпространената енергийна бедност, ниската енергийна ефективност и зависимостта от един доставчик на нефт и газ, е все още далеч в бъдещето. Поради забавянето на диверсификацията на газовите доставки, либерализацията на газовата търговия в региона тепърва предстои. още »
Засилване на сътрудничеството в енергийния сектор между Корея и България
Центърът за изследване на демокрацията съвместно с Посолството на Република Корея в България организираха Корейско-български енергиен форум: „Засилване на сътрудничеството в енергийния сектор между Корея и България“. още »
Предизвикателства пред бъдещето на демократизацията и декарбонизацията на електроенергията в България
България, а и цяла Европа, е изправена на енергиен кръстопът. Поетият ангажимент на европейските лидери за постигане на 32 % дял на възобновяемите енергийни източници в енергийния сектор до 2030 г. поставя пред сериозно изпитание българската енергийна политика. още »
Приоритети пред националния климатичен план до 2030 г.: децентрализация и декарбонизация
Центърът за изследване на демокрацията организира кръгла маса на тема „Приоритети пред националния климатичен план до 2030 г.: децентрализация и декарбонизация”. Експерти на Центъра представиха, на основата на три сценария от европейския модел за развитие на електроенергийния сектор SEERMAP, основните тенденции и пречки пред енергийната децентрализация в България. още »
Визии за преход към нисковъглеродна енергия
Шестдесет участници от 10 държави участваха в практически двудневен семинар в София, за да обсъдят възможни визии и преходни решения, които да улеснят постигането на целите на Стратегия „Европа 2020“ и на Енергийния съюз. още »
Управленски практики в прехода към нисковъглеродно бъдеще
Европа е на кръстопът в прехода си към устойчива енергийна система, която да отговаря на предизвикателства, свързани с изменението на климата, високите нива на замърсяване и заплахите за енергийната сигурност. още »
Пътна карта за електроенергийния сектор на Югоизточна Европа до 2050 г.: предпоставки за декарбонизация и децентрализация
България е изправена пред предизвикателството да приеме и адаптира към нациналните си приоритети европейските стратегии и политики за нисковъглеродна икономика, които непрестанно се надграждат. Целите на ЕС трябва да се обвържат с регионалните характеристики в Югоизточна Европа и с технологичния потенциал на българската енергетика и икономика, което създава напрежение между участниците на пазара и между потребителите и затрудняват изработването на адекватни национални политики. още »
Приоритетите на енергийния сектор в България до 2050 г.: стратегически рискове
България и Европа са изправени на енергиен кръстопът. Постигането на революционната цел на Европейския енергиен съюз за намаляване на парниковите емисии с над 90 % в електроенергийния сектор до 2050 г. минава през трансформация на сегашната енергийна система, и неизбежно води до сериозни социо-икономически последици. още »
Европейският енергиен съюз и руските газови проекти: дилеми и възможности
Русия е един от водещите, макар и спорни, доставчици на енергия за Европа през последните няколко десетилетия, а начинът, по който ще се развият и ще си взаимодействат енергийните стратегии на ЕС и Русия в близкото бъдеще, ще бъде от съществено значение за европейските потребители. Най-подходящият пример за това е природният газ. още »
1 | 2 | 3 | 4 | 5 |
