Доклад за оценка на корпоративното управление в България: 2000

Практически мерки за подобряване на корпоративното управление в България

Корпоративно управление и контрол в България

Закон за публичното предлагане на ценни книжа

Принципи на корпоративното управление на ОИСР

Международни стандарти за разкриване на информация

Корпоративно управление и медии: резултати от социологическо проучване сред журналисти

Доклад върху резултатите от социологическо проучване сред журналисти на тема: "Корпоративно управление и медии"

ЗАКОН за публичното предлагане на ценни книжа

Обн., ДВ, бр. 114 от 30.12.1999 г., в сила от 31.01.2000 г., изм., бр. 63 от 1.08.2000 г., бр. 92 от 10.11.2000 г., в сила от 1.01.2001 г.
кн. 1/2000 г., стр. 227
т. 12, р. 3, № 190

Дял първи
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Глава първа
ЦЕННИ КНИЖА
Чл. 1. (1) С този закон се уреждат публичното предлагане и търговията с ценни книжа, дейността на регулираните пазари на ценни книжа, Централния депозитар, инвестиционните посредници, инвестиционните дружества, управляващите дружества, условията за извършване на тези дейности и държавният контрол върху тях.
(2) Целта на този закон е осигуряването защита на инвеститорите и създаването на условия за развитието на открит и ефективен капиталов пазар в страната.
Чл. 2. (1) Ценни книжа, предмет на този закон, са прехвърлими права, регистрирани по сметки в Централния депозитар (безналични ценни книжа), или документи, материализиращи прехвърлими права (налични ценни книжа), които поради естеството си могат да бъдат предлагани публично, като:
1. акции;
2. облигации и други дългови ценни книжа;
3. други права, свързани с акции, облигации или други дългови ценни книжа.
(2) Дълговите ценни книжа по смисъла на този закон изразяват прехвърлими вземания за предварително определен или определяем доход срещу емитента на ценните книжа, възникнали вследствие на предоставени му в заем парични средства или други имуществени права. Дълговите ценни книжа могат да изразяват и други права, ако това не противоречи на закона.
(3) Ценни книжа са и инвестиционните договори, по които инвеститорите предоставят парични средства или други имуществени права на друго лице, без да участват пряко в тяхното управление, с цел получаване на доход.
Чл. 3. Забранено е публичното предлагане на:
1. налични ценни книжа, освен в случаите, предвидени в закон;
2. безналични ценни книжа, за прехвърлянето на които са предвидени ограничения или условия.
Чл. 4. (1) Публично предлагане на ценни книжа е предложение за възмездно прехвърляне или покана за отправяне на предложение за възмездно придобиване на ценни книжа до:
1. най-малко 50 лица, или
2. неопределен кръг от лица, включително и чрез средствата за масово осведомяване.
(2) Публично предлагане е налице и ако в предлагането на ценните книжа вземе участие лице, което не е инвестиционен посредник или притежател на ценните книжа.
(3) Не е налице публично предлагане, когато:
1. ценните книжа се предлагат в случаите на ликвидация, изпълнително производство или производство по несъстоятелност по ред, определен в друг закон;
2. акции се предлагат за записване само на акционери на дружеството и/или служители по трудов договор, ако те са по-малко от 300 лица.
Чл. 5. Първично публично предлагане е предлагане при условията по чл. 4 на:
1. ценни книжа за записване от техния емитент или упълномощен от него инвестиционен посредник (подписка), или
2. ценни книжа за първоначална продажба от инвестиционен посредник съгласно сключен с техния емитент договор за поемане;
3. акции на инвестиционно дружество от отворен тип за първоначална продажба чрез неговото управляващо дружество или от упълномощен инвестиционен посредник.
Чл. 6. Търговия с ценни книжа е:
1. публично предлагане на издадени ценни книжа, извън случая по чл. 5, т. 2 (вторично публично предлагане);
2. сключване на сделки с ценни книжа в резултат на вторично публично предлагане;
3. сключване или предлагане за сключване на сделки за покупка и/или продажба на ценни книжа не при условията на публично предлагане, когато:
а) ценните книжа са издадени от публични дружества или други емитенти по смисъла на този закон, и
б) предложител или страна по сделката е юридическо лице или едноличен търговец;
4. публично предложение за възмездно придобиване или покана за отправяне на предложения за възмездно прехвърляне на ценни книжа при условията по чл. 4, освен в случаите на търгово предлагане по чл. 149.
Чл. 7. Регулирани пазари на ценни книжа са официалният пазар на фондова борса и неофициалният пазар на ценни книжа, на които или посредством които:
1. присъствено или чрез единна неприсъствена система редовно се сключват сделки за покупка и продажба на ценни книжа и се правят предложения и покани за сключване на такива сделки;
2. редовно се огласява информация за сключените сделки с ценни книжа и предложенията за сключване на такива сделки.
Глава втора
ДЪРЖАВНА КОМИСИЯ ПО ЦЕННИТЕ КНИЖА
Чл. 8. Държавната комисия по ценните книжа, наричана по-нататък "комисията", е независим държавен орган към Министерския съвет за регулиране и контрол върху:
1. публичното предлагане и търговията с ценни книжа;
2. регулираните пазари на ценни книжа;
3. Централния депозитар;
4. инвестиционните посредници;
5. инвестиционните дружества;
6. управляващите дружества,
с цел осигуряване защита на инвеститорите и стимулиране развитието на открит и ефективен пазар на ценни книжа.
Чл. 9. (1) Комисията е юридическо лице на бюджетна сметка със седалище София. Към комисията могат да се създават регионални представителства.
(2) По бюджетната сметка на комисията постъпват и следните приходи:
1. такси, събирани от комисията;
2. глоби и имуществени санкции по реда на глава двадесет и първа;
3. приходи от продажби на издания по чл. 15, ал. 1, т. 8 и формуляри;
4. дарения и помощи;
5. средства от други дейности, разрешени със закон.
(3) Средствата по ал. 2 се разходват за подпомагане дейността на комисията, включително за повишаване на квалификацията и стимулиране на служителите и за придобиване на дълготрайни материални активи.
Чл. 10. (1) Комисията се състои от председател и шестима членове, които се назначават за срок 5 години и се освобождават от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите.
(2) Председателят на комисията трябва да има висше юридическо или икономическо образование и 10-годишен стаж по специалността.
(3) Председателят и членовете на комисията трябва да:
1. имат висше образование;
2. притежават професионална квалификация и опит в областта на ценните книжа;
3. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;
4. не са членове на управителен или контролен орган на контролирани от комисията лица;
5. не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
6. не са обявени в несъстоятелност или не се намират в производство за обявяване на несъстоятелност;
7. не са съпрузи или роднини по права или съребрена линия до трета степен включително или по сватовство до трета степен на друг член на комисията.
(4) Към комисията се създава административна служба. Нейният състав и структура се определят с Правилника за устройството и дейността на комисията, приет от Министерския съвет.
(5) Председателят, членовете на комисията и служителите от административната служба са длъжни да пазят търговските тайни, които са им станали известни във връзка с изпълнението на техните функции.
(6) Разпоредбата по ал. 3 се отнася и за случаите, когато посочените лица не са на служба или дейността им е преустановена.
(7) При встъпване в длъжност председателят, членовете на комисията и служителите от административната служба подписват декларация по определен от комисията образец, че ще пазят служебните и търговските тайни, станали им известни по повод на работата.
(8) При условия и по ред, определени в устройствения правилник на комисията, председателят, членовете на комисията и служителите от административната служба са длъжни да разкриват информация за:
1. ценни книжа, притежавани от тях, както и от техните съпрузи и непълнолетни низходящи;
2. договорните им отношения, включително и на техните съпрузи и непълнолетни низходящи, с контролираните от комисията лица по чл. 15, ал. 1, т. 1.
Чл. 11. (1) Председателят и членовете на комисията не могат да заемат друга платена длъжност, освен ако упражняват научна или преподавателска дейност.
(2) Възнагражденията на председателя и членовете на комисията се определят от Министерския съвет.
Чл. 12. (1) Председателят и членовете на комисията се освобождават предсрочно при:
1. извършено нарушение на този закон;
2. извършено умишлено престъпление от общ характер, установено с влязла в сила присъда;
3. невъзможност да изпълняват задълженията си, продължила повече от 6 месеца.
(2) В случаите по ал. 1, както и при оставка или смърт на председателя или член на комисията, за срока до края на мандата Министерският съвет назначава нов председател или член по предложение на министъра на финансите.
Чл. 13. (1) Заседанията на комисията са редовни, ако присъстват повече от половината от общия брой на нейните членове.
(2) Комисията взема решения с мнозинство повече от половината от общия брой на нейните членове.
(3) Индивидуалните административни актове на комисията могат да се обжалват по отношение на тяхната законосъобразност пред Върховния административен съд по реда на Закона за административното производство.
Чл. 14. (1) Председателят на комисията:
1. свиква и ръководи заседанията на комисията;
2. взима решения по чл. 15, ал. 5;
3. разпределя между членовете на комисията ръководството на отделни направления и дейността на комисията;
4. организира и ръководи дейността на административната служба към комисията;
5. представлява комисията;
6. издава наказателни постановления в случаите, предвидени в този закон.
(2) В случай на временна невъзможност на председателя на комисията да упражнява правомощията си по ал. 1 те се упражняват от определен от председателя член на комисията.
Чл. 15. (1) Комисията:
1. контролира регулираните пазари на ценни книжа, инвестиционните посредници, инвестиционните дружества и управляващите дружества, както и публичните дружества и емитентите в случаите, предвидени в този закон и в подзаконовите актове по прилагането му, за законосъобразното и правилното осъществяване на дейността им в съответствие с обществения интерес, включително като извършва проверки;
2. издава и отнема разрешенията, предвидени в този закон;
3. издава потвържденията и одобренията, предвидени в този закон;
4. извършва проверки на дейността на банките във връзка с дейността им като инвестиционни посредници и депозитари;
5. обменя необходимата за осъществяване на дейността й информация с Българската народна банка, с другите държавни органи и институции, с органите на местното самоуправление и местната администрация, както и с неправителствени организации, които имат отношение към пазара на ценни книжа;
6. иска разкриване на банковата тайна от районния съдия, когато с акт на оправомощено длъжностно лице от административната служба към комисията е установено, че:
а) лице по ал. 1, т. 1 или лице, за което има данни, че нарушава този закон, осуетява извършването на проверка;
б) лице по буква "а" не изпълнява задължението си да води счетоводна или друга изисквана от нормативен акт отчетност или тя е непълна или недостатъчна;
в) с акт на държавен орган е установено настъпването на случайно събитие, довело до унищожаване на отчетна информация на лице по буква "а";
7. разработва подзаконови нормативни актове по прилагането на този закон и ги представя на Министерския съвет за приемане;
8. издава периодичен бюлетин, както и други издания, свързани с осъществяваната дейност;
9. осъществява сътрудничество със сродни чуждестранни институции и специализирани международни организации и представлява Република България при сключване на съответни международни договори;
10. решава други въпроси, които са от нейната компетентност.
(2) Комисията има право да изисква документи и писмени обяснения и да проверява всички лица, за които има данни, че нарушават този закон.
(3) Комисията може да изпраща свои представители на заседанията на общото събрание на контролираните от нея лица, както и на Централния депозитар.
(4) Правомощията на комисията по ал. 1, т. 1 и 4, ал. 2 и 3 за установяване спазването на закона и наредбите по прилагането му се упражняват от длъжностни лица от административната служба, определени със заповед на председателя на комисията.
(5) Ако е необходимо неотложно вземане на решение от комисията по ал. 1, т. 1, 4, 5, 6 и 9, ал. 2 или ал. 3, но не е налице необходимият кворум, решението се взема от председателя на комисията. На първото си заседание комисията може да измени или отмени решението на председателя по изречение първо.
(6) Комисията представя на Министерския съвет годишен отчет за своята дейност до 31 март на следващата година, съдържащ информация за:
1. състоянието и перспективите на пазара на ценни книжа;
2. адекватността на нормативната уредба на пазара на ценни книжа и за направените от комисията предложения за промени в нормативната уредба;
3. издадените разрешения, потвърждения и одобрения и за отказите за издаване на такива, за извършените регистрации, за обжалваните и потвърдените от съда актове на комисията;
4. резултатите от осъществения контрол върху лицата по чл. 15, ал. 1, т. 1;
5. информационната политика, вътрешното и международното сътрудничество;
6. организацията, финансирането и кадровата политика на комисията;
7. други сведения, определени от Министерския съвет.
(7) Комисията е длъжна при поискване да представи на Министерския съвет и всякакви други сведения и документи, свързани с нейната дейност.
Чл. 16. (1) Длъжностните лица от административната служба на комисията извършват проверки за:
1. изпълнение на този закон и на подзаконовите актове по неговото прилагане;
2. предотвратяване и разкриване на нарушения.
(2) При осъществяване на контролната дейност комисията и длъжностните лица от административната служба имат право:
1. на свободен достъп до служебните помещения на проверяваните лица;
2. да изискват писмени обяснения, документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от проверяваните лица;
3. да изискват информация и да извършват насрещни проверки на други лица по въпроси, свързани с проверката;
4. да проверяват счетоводни, търговски и други документи, отразяващи извършваните сделки, касовата наличност и други активи на проверяваните лица;
5. да изискват заверени копия от документи.
(3) Длъжностните лица от административната служба на комисията са длъжни да се легитимират при изпълнение на служебните си задължения, като представят заповедта по чл. 15, ал. 4.
(4) Проверяваното лице е длъжно да осигури всички условия за нормалното протичане на проверката и да оказва съдействие на комисията и длъжностните лица от административната служба, като:
1. предоставя място за извършване на проверката;
2. определя свой служител за контакти и оказване на съдействие на проверяващите длъжностни лица;
3. предоставя достъп до служебни помещения;
4. предоставя всички счетоводни, търговски и други документи, необходими за установяване на факти и обстоятелства, свързани с обхвата на проверката;
5. при поискване предоставя заверени копия от счетоводни и други документи. Заверката се извършва с полагане на надпис "Вярно с оригинала", дата, подпис и печат от упълномощен представител на проверяваното лице;
6. дава писмени обяснения при поискване от длъжностното лице.
(5) За извършената проверка се съставя констативен протокол в два екземпляра, който се подписва от длъжностното лице от административната служба на комисията, извършило проверката, и от проверяваното лице.
(6) При невъзможност за осъществяване на проверката при проверяваното лице или по преценка на председателя проверката се извършва в сградата на комисията. В този случай се съставят протокол в два екземпляра и пълен опис на документите, които се предоставят на длъжностните лица, извършващи проверката.
(7) Всички данни и документи за нарушения по този закон, които могат да доведат до разкриване на самоличността на предоставилото ги лице, се предоставят от комисията на трети лица само с негово съгласие, освен ако в закона е предвидено друго.
Чл. 17. Държавните органи и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на комисията и на длъжностните лица от административната й служба при осъществяването на контролните й функции.
Чл. 18. (1) Комисията води регистри за:
1. регулираните пазари на ценни книжа;
2. инвестиционните посредници;
3. публичните дружества и други емитенти на ценни книжа;
4. инвестиционните дружества;
5. управляващите дружества;
6. физическите лица, които по договор непосредствено извършват инвестиционни консултации и сделки с ценни книжа.
(2) Подлежащите на вписване обстоятелства, както и воденето и съхраняването на регистрите на комисията, се уреждат с наредба.
(3) За извършваните действия и за издаваните документи комисията събира такси по тарифа, приета от Министерския съвет.
(4) (В сила от 1.01.1999 г.) Надвнесените и погрешно внесените такси по ал. 3 подлежат на връщане.
Чл. 19. Всеки има право да преглежда водените от комисията регистри и документи, въз основа на които са издадени разрешенията и потвържденията, както и да получи заверени преписи от решенията на комисията.
Дял втори
РЕГУЛИРАНИ ПАЗАРИ НА ЦЕННИ КНИЖА
Глава трета
ФОНДОВА БОРСА
Раздел I
Учредяване и управление
Чл. 20. (1) Фондовата борса е акционерно дружество, което организира официален пазар на ценни книжа и осигурява на членовете си и на техните клиенти равен достъп до пазарната информация и равни условия за участие в търговията.
(2) Официалният пазар концентрира търсенето и предлагането на ценни книжа, отговарящи на минимални изисквания, определени в борсовия правилник.
(3) Фондовата борса може да организира и неофициален пазар на ценни книжа.
(4) Търговията на фондова борса е присъствена и/или неприсъствена.
(5) За извършване на дейност като фондова борса и за прекратяване на фондова борса се изисква да е издадено разрешение при условията и по реда на този закон.
(6) За фондова борса не се открива производство по несъстоятелност.
Чл. 21. (1) Фондовата борса не може да извършва търговски сделки, освен ако това е необходимо за осъществяване на дейността по чл. 20, ал. 1 и 3.
(2) Фондовата борса не разпределя дивиденти.
(3) Фондовата борса не може да:
1. дава заеми или обезпечава вземания на трети лица;
2. издава облигации;
3. получава заеми при условия, по-неблагоприятни от пазарните за страната.
(4) За фондовата борса не се прилага глава осма от този закон.
Чл. 22. (1) За издаване на разрешение за извършване на дейност като фондова борса е необходимо заявителят да има внесен капитал в размер не по-малко от 100 хил. лв.
(2) Не по-малко от 25 на сто от капитала по ал. 1 трябва да бъде внесен към момента на подаване на заявлението за издаване на разрешението, а останалата част - към момента на получаване на разрешението.
Чл. 23. (1) Най-малко 2/3 от капитала на борсата трябва да бъде притежаван от инвестиционни посредници и институционални инвеститори.
(2) Акционер в борсата не може да притежава пряко или чрез свързани лица повече от 5 на сто от нейните акции.
(3) Ограниченията по ал. 1 и 2 не се прилагат по отношение на участието на държавата, когато това участие е чрез непарични вноски.
(4) Централният депозитар отказва вписване на сделки с акции, издадени от борсата, които водят до нарушаване на ограниченията по ал. 1 и 2. Приобретателите на акции на борсата са длъжни да декларират пред Централния депозитар, че са лица по ал. 1 и дали при вписване на сделката отговарят на изискванията на ал. 2.
(5) При увеличаване на капитала на борсата нейните акционери не ползват правата по чл. 194 от Търговския закон. Предимство да участват в увеличението на капитала по чл. 195 от Търговския закон имат инвестиционни посредници и институционални инвеститори, които са регистрирани съгласно ал. 7.
(6) Борсата задължително увеличава капитала си, ако има кандидати за записване на повече от 20 на сто от вече вписания капитал.
(7) Съветът на директорите, съответно управителният съвет на борсата, определя реда за регистриране и участие на заявителите в увеличението на капитала на борсата.
Чл. 24. Фондовата борса издава само безналични акции с право на един глас. За акциите на борсата чл. 185, ал. 2, изречение второ от Търговския закон не се прилага.
Чл. 25. (1) Фондовата борса изгражда, участва в изграждането или се присъединява към система за клиринг, сетълмент и гарантиране на сключените на нея сделки.
(2) Фондовата борса трябва да разполага с квалифициран персонал, материално, техническо и програмно осигуряване, необходими за извършване на нейната дейност.
(3) Принудително изпълнение не може да бъде насочено върху материалното, техническото и програмното осигуряване по ал. 2.
Чл. 26. (1) Съветът на директорите, съответно управителният съвет на борсата:
1. приема борсовия правилник и правилника на арбитражния съд;
2. осигурява спазването на закона, устава и борсовия правилник от участниците в борсовата търговия;
3. приема ценни книжа за търговия и прекратява временно или окончателно търговията с определени ценни книжа при условията и по реда на борсовия правилник;
4. приема членове на борсата и ги отстранява временно или окончателно от борсова търговия при условията и по реда на борсовия правилник;
5. налага санкции на членовете и борсовите посредници при нарушение на този закон, на актовете по прилагането му, на борсовия правилник, както и на нарежданията и решенията, издадени във връзка с упражняване на неговите правомощия;
6. упражнява всички други права, които са му предоставени съгласно закона, устава и правилника.
(2) Съветът на директорите, съответно управителният съвет, съгласува решенията си по ал. 1, т. 3, 4 и 5 с комисия, съставена от представители на акционерите, членовете на борсата и борсовите посредници.
(3) Членовете на съвета на директорите, съответно членовете на управителния и надзорния съвет на борсата, трябва да:
1. имат постоянно местопребиваване в страната, когато са овластени да представляват борсата;
2. притежават висше образование, квалификация и професионален опит в областта на икономиката, правото, финансите, банковото дело или информатиката;
3. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;
4. не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
5. не са обявявани в несъстоятелност или да не се намират в производство за обявяване в несъстоятелност;
6. не са свързани лица по смисъла на този закон;
7. не са лишени от право да заемат материалноотговорна длъжност.
(4) Изискванията на ал. 3 се отнасят и за физическите лица, които представляват юридически лица - членове на управителния и контролния орган на борсата, както и за други лица, оправомощени да управляват и представляват борсата.
(5) Лицата по ал. 1 и 4, както и служителите на борсата са длъжни да пазят търговските тайни, които са им станали известни във връзка с изпълнението на техните функции.
(6) Разпоредбата по ал. 5 се отнася и за случите, когато посочените лица не са на служба или дейността им е преустановена.
Чл. 27. (1) Борсовият правилник съдържа:
1. видовете борсови пазари и условията и реда за извършване на сделки на всеки от тях;
2. условията и реда за избор на комисията и за извършване на съгласуването по чл. 26, ал. 2;
3. условията и реда за приемане на членове и за тяхното временно или окончателно отстраняване от борсова търговия;
4. условията и реда за допускане на борсовите посредници до борсова търговия и контрола върху дейността им;
5. условията и реда за приемане на ценни книжа и за временно или окончателно прекратяване на търговията с тях;
6. принципите и методите на провеждане на търговията;
7. извършваните услуги и техните цени;
8. реда за сключване на сделките и условията за извършване на клиринг и сетълмент с тях;
9. организацията на вътрешния контрол върху борсовата търговия, както и условията, реда и правата на борсата при извършване на проверки на нейните членове и борсовите посредници;
10. условията и реда за налагане на санкции на членовете на борсата и на борсовите посредници;
11. условията и реда за разкриване използването на вътрешна информация и предотвратяване на недобросъвестна търговия и манипулиране на пазара на ценни книжа;
12. съдържанието, условията и реда за разпространяване на информация относно:
а) приетите за търговия ценни книжа, съответно временното или окончателното прекратяване на търговията с тях;
б) данните за емитентите, чиито ценни книжа са приети на борсата;
в) сключените сделки;
г) приемането на членове, съответно тяхното временно или окончателно отстраняване от борсова търговия, както и данни за наложените им санкции;
д) допуснатите до търговия борсови посредници, както и данни за наложените им санкции.
(2) Борсовият правилник не може да предоставя предимство на никой от членовете на борсата при участие в борсовата търговия.
(3) Борсовият правилник не може да съдържа ограничения за членовете на борсата да сключват сделки с ценни книжа на други регулирани пазари.
Раздел II
Издаване и отнемане на разрешение
Чл. 28. (1) За издаване на разрешение по чл. 20, ал. 5 се подава заявление по образец, към което се прилагат:
1. приетият от учредителите устав;
2. данни за внесения капитал и за структурата му съгласно изискванията на чл. 23;
3. данни за лицата по чл. 26, ал. 3 и 4, както и сведения за тяхната професионална квалификация и опит;
4. борсовият правилник и правилникът на арбитражния съд;
5. данни за помещенията и техническото оборудване на борсата;
6. други документи, определени с наредба.
(2) На основа на представените документи комисията установява доколко са спазени изискванията за издаване на исканото разрешение. Ако представените данни и документи са непълни или нередовни или е нужна допълнителна информация или доказателства за верността на данните, комисията изпраща съобщение за констатираните непълноти и несъответствия или за исканата допълнителна информация и документи.
(3) Ако съобщението по ал. 2 не бъде прието на посочения от заявителя адрес за кореспонденция, срокът за представянето им тече от поставянето на съобщението на специално определено за целта място в сградата на комисията. Последното обстоятелство се удостоверява с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на председателя на комисията.
(4) Комисията се произнася по заявлението в срок до 3 месеца от получаването му, а когато са били поискани допълнителни сведения и документи - от получаването им.
(5) Заявителят се уведомява писмено за взетото решение в 7-дневен срок.
Чл. 29. (1) Комисията отказва издаването на разрешение, ако:
1. лицата, упълномощени да управляват и представляват борсата, не отговарят на изискванията на този закон или устава;
2. борсовият правилник или правилникът на арбитражния съд не отговарят на изискванията на този закон;
3. принципите или методите на търговия не осигуряват на членовете на борсата равни условия за участие в търговията;
4. заявителят е представил неверни данни или документи с невярно съдържание;
5. не са спазени други изисквания на този закон.
(2) В случаите по ал. 1 комисията отказва издаването на разрешение само ако заявителят не е отстранил констатираните непълноти и несъответствия или не е представил изискуемата допълнителна информация и документи в определения от нея срок, който не може да бъде по-малък от един месец.
(3) Отказът на комисията да издаде разрешение се мотивира писмено.
Чл. 30. В случаите на отказ по чл. 29 заявителят може да направи ново искане за издаване на разрешение не по-рано от 6 месеца от влизането в сила на решението за отказ.
Чл. 31. Съдът вписва фондовата борса в търговския регистър, след като му бъде представено разрешението, издадено от комисията, и обнародва вписването.
Чл. 32. Лицата, които не притежават разрешение за извършване на дейност като фондова борса, не могат да използват в своето наименование и в рекламна или друга дейност думите "фондова борса" или тяхна производна на български или на чужд език, или друга дума, означаваща извършването на такава дейност.
Чл. 33. (1) Изменения и допълнения на борсовия правилник, както и оправомощаване на лица извън състава на съвета на директорите, съответно на управителния съвет, да управляват и представляват борсата се допускат само след предварително одобрение от комисията.
(2) Комисията се произнася по заявлението за издаване на одобрение в 7-дневен срок от получаването му, а когато са били поискани допълнителни сведения и документи - от получаването им. Заявителят се уведомява писмено за взетото решение в 3-дневен срок.
(3) Комисията отказва да издаде одобрение по ал. 1, ако са налице съответните основания по чл. 29, ал. 1.
(4) Фондовата борса уведомява в 7-дневен срок комисията за изменения и допълнения в другите документи, послужили като основание за издаване на разрешението за дейност, както и за определения ред за регистриране по чл. 23, ал. 7. Срокът по изречение първо тече от вземане на решението, внасяне или узнаване на изменението или допълнението, а в случаите, когато обстоятелството подлежи на вписване в търговския регистър - от вписването.
Чл. 34. (1) Фондовата борса е длъжна да представя в комисията годишен отчет до 31 март на следващата година, както и 6-месечен отчет до 31 август на съответната година.
(2) Отчетите по ал. 1 съдържат данни за дейността на фондовата борса, за акционерния състав и членовете на борсата, както и счетоводен отчет съгласно чл. 40, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗС), заверен от дипломиран експерт-счетоводител или специализирано одиторско предприятие.
(3) Фондовата борса е длъжна при поискване да представи на комисията и всякакви други сведения и документи, свързани с нейната дейност.
(4) Фондовата борса е длъжна да съхранява в срок 50 години данни за борсовите сделки с ценни книжа и друга информация, свързана с нейната дейност, определена от комисията.
Чл. 35. (1) Комисията отнема издаденото разрешение:
1. ако са предоставени неверни сведения, които са послужили като основание за издаване на разрешението;
2. при извършени системни нарушения на този закон или на актовете по прилагането му;
3. ако борсата престане да отговаря на изискванията на този закон или на актовете по прилагането му за извършване на дейност като фондова борса.
(2) Ако след изтичането на едногодишен срок от учредяването й борсата има по-малко от 20 членове, комисията дава 6-месечен срок за попълване на броя. Ако след изтичането на срока броят на членовете не е попълнен, комисията отнема разрешението.
(3) С решението за отнемане на разрешението комисията назначава един или няколко квестори.
(4) От момента на влизането в сила на решението за отнемане на разрешението на борсата не могат да се сключват нови сделки, освен ако това е необходимо за изпълнението на вече сключени сделки или за защитата на инвеститорите.
Чл. 36. След влизане в сила на решението за отнемане на разрешението по чл. 35 комисията незабавно изпраща копие от него на съда по регистрацията за образуване на производство по ликвидация на фондовата борса и го публикува в два централни ежедневника.
Раздел III
Членство и борсов арбитраж
Чл. 37. Членовете на борсата са инвестиционни посредници, допуснати при условията и по реда на борсовия правилник да извършват сделки на борсата. Отказът да се приеме едно лице за член на борсата може да се оспори пред арбитражния съд.
Чл. 38. Фондовата борса е длъжна да прекрати членството на лицата по чл. 37 при отнемане на разрешението им за извършване на сделки с ценни книжа.
Чл. 39. Искове срещу членове на борсата във връзка с включването и изпълнението на борсовите сделки могат да бъдат разглеждани от борсов арбитражен съд.
Чл. 40. (1) Председателят на арбитражния съд се избира от общо събрание на фондовата борса за срок 3 години.
(2) При условията на ал. 1 се избират двама заместници на председателя за случаите, когато председателят е възпрепятстван да изпълнява задълженията си.
(3) Председателят на арбитражния съд и неговите заместници се регистрират в комисията.
Чл. 41. Разглеждането на арбитражното дело се урежда с правилника на арбитражния съд.
Чл. 42. (1) Арбитражният съд решава споровете въз основа на закона, борсовия правилник и на обичаите в борсовата търговия.
(2) Арбитражното решение се постановява с мнозинство.
(3) Арбитражното решение е окончателно.
Чл. 43. За неуредените в този раздел въпроси се прилагат съответно разпоредбите на Закона за международния търговски арбитраж.
Глава четвърта
НЕОФИЦИАЛЕН ПАЗАР НА ЦЕННИ КНИЖА
Чл. 44. (1) Неофициалният пазар на ценни книжа функционира на базата на правила за приемане на ценни книжа за извършване на търговия и за разкриване на информация. Само лице, получило разрешение при условията и по реда на този закон, може да организира неофициален пазар на ценни книжа.
(2) Комисията издава разрешение по ал. 1 на фондова борса или на акционерно дружество, в което акционери са само инвестиционни посредници и никой от тях не притежава пряко или чрез свързани лица повече от 5 на сто от акциите с право на глас. Спрямо дружеството по изречение първо се прилагат съответно разпоредбите на чл. 21, ал. 1, 2 и 3, чл. 22, 25 и чл. 26, ал. 3 и 4.
(3) На неофициалния пазар се извършват сделки с ценни книжа, за които не е искано или е отказано приемане за търговия на официалния пазар на фондова борса. Сделките по изречение първо се извършват само от инвестиционни посредници.
(4) Сделките по ал. 3 се сключват посредством единна система за неприсъствена търговия при условия и по ред, определени с правила за търговия. Лицето по ал. 2 задължително съгласува правилата за търговия с представителни организации на инвестиционните посредници.
(5) Системата по ал. 4 трябва да гарантира:
1. равен достъп до пазарната информация и равни условия за участие в търговията на всички инвестиционни посредници;
2. автоматизирано сключване на сделките с ценни книжа;
3. необратимост на сключените посредством системата сделки с ценни книжа;
4. електронна връзка със системите за клиринг и сетълмент;
5. непосредствено отчитане на сключените сделки с ценни книжа;
6. незабавно оповестяване на въведените поръчки или котировки и сключените посредством системата сделки с ценни книжа;
7. ефективен контрол и анализ на сключените сделки и въведените поръчки или котировки;
8. възможности за търгуване на всички инвестиционни посредници и за техническо поддържане и усъвършенстване;
9. съвременна защита на електронната система;
10. спазване на останалите изисквания на закона.
(6) Правилата за търговия съдържат:
1. изискванията, на които следва да отговарят инвестиционните посредници за извършване на сделки на неофициалния пазар на ценни книжа;
2. условията, реда и сроковете за регистрация на инвестиционните посредници като участници на неофициалния пазар на ценни книжа;
3. условията, реда и сроковете за временно или окончателно отстраняване на инвестиционните посредници от участие в търговията;
4. конкретните процедури и изисквания относно провеждане на търговия посредством системата по ал. 4, както и условията за извършване на клиринг и сетълмент;
5. организацията на контрола върху търговията на неофициалния пазар;
6. условията, реда и сроковете за получаване на пряк достъп на неучастващи в търговията лица до котировките, сключените сделки с ценни книжа и друга пазарна информация в системата по ал. 4;
7. реда за разглеждане на спорове, свързани със сключването на сделките посредством системата по ал. 4 и тяхното изпълнение;
8. условията и реда за налагане на санкции на инвестиционните посредници и лицата по чл. 61;
9. таксите за извършваните услуги.
(7) Сделките по ал. 3 се сключват съгласно изискванията на глава седма, раздел трети.
Чл. 45. За издаване на разрешение за организиране на неофициален пазар на ценни книжа се подава заявление по образец, към което се прилагат:
1. уставът на лицето по чл. 44, ал. 2;
2. данните за внесения капитал и за структурата му съгласно изискванията по чл. 44, ал. 2;
3. данните за членовете на управителните и контролните органи на лицето по чл. 44, ал. 2, съответно за физическите лица, които представляват юридически лица, членове на неговите съвети или за други лица, оправомощени да го управляват и представляват, както и сведения за тяхната професионална квалификация и опит;
4. техническата документация на системата за неприсъствена търговия;
5. правилата за търговия и становището по тях на представителните организации на инвестиционните посредници;
6. други документи, определени с наредба.
Чл. 46. (1) Комисията се произнася по заявлението за издаване на разрешение по чл. 44, ал. 1 в срок 3 месеца от получаване на заявлението, а когато са били поискани допълнителни сведения и документи - от получаването им. Член 28, ал. 2, 3 и 5 се прилага съответно.
(2) В срока по ал. 1 комисията уведомява лицето по чл. 44, ал. 2, че ще издаде исканото разрешение, ако бъде изпълнено условието по ал. 3, или отказва издаване на разрешение.
(3) Разрешение за организиране на неофициален пазар на ценни книжа се издава, ако в срок до 6 месеца от получаване на уведомлението по ал. 2 изпитванията на системата по чл. 44, ал. 4 удостоверят, че тя отговаря на изискванията на този закон.
Чл. 47. (1) Комисията отказва да издаде разрешението по чл. 46, ако:
1. установи от техническата документация, че системата не отговаря на което и да е от изискванията на чл. 44, ал. 5;
2. съдържанието на правилата не отговаря на изискванията на чл. 44, ал. 6;
3. лицето по чл. 44, ал. 2 не отговаря на което и да е от изискванията на закона;
4. не са осигурени интересите на инвеститорите или сигурността на пазара на ценни книжа;
5. не бъде изпълнено условието по чл. 46, ал. 3.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 3 комисията може да откаже издаването на разрешение само ако заявителят не е отстранил несъответствията и не е представил изискуемите документи в определения от нея срок, който не може да бъде по-малък от един месец.
(3) Отказът на комисията да издаде разрешение се мотивира писмено.
Чл. 48. В случаите на отказ по чл. 47 заявителят може да направи ново искане за издаване на разрешение не по-рано от 6 месеца от влизането в сила на решението за отказ.
Чл. 49. Съдът вписва в търговския регистър предмет на дейност организиране на неофициален пазар на ценни книжа на лицето по чл. 44, ал. 2, след като му бъде представено разрешението, издадено от комисията, и обнародва вписването.
Чл. 50. Лицата, които не притежават разрешение за организиране на неофициален пазар на ценни книжа, не могат да използват в своето наименование и в рекламна или в друга дейност думите "регулиран пазар на ценни книжа" или тяхна производна на български или на чужд език, или друга дума, означаваща извършването на такава дейност. Това ограничение не се отнася за фондова борса.
Чл. 51. (1) Изменения и допълнения на правилата за търговия, както и оправомощаване на лица извън състава на съвета на директорите, съответно на управителния съвет, да управляват и представляват лицето по чл. 44, ал. 2, се допускат само след предварително одобрение от комисията.
(2) Комисията отказва да издаде одобрение по ал. 1, ако са налице съответните основания по чл. 47, ал. 1. Член 33, ал. 2 се прилага съответно.
(3) Лицето по чл. 44, ал. 2 уведомява в 7-дневен срок комисията за изменения и допълнения в другите документи, послужили като основание за издаване на разрешението за дейност. Срокът по изречение първо тече от вземане на решението, внасяне или узнаване на изменението или допълнението, а в случаите, когато обстоятелството подлежи на вписване в търговския регистър - от вписването.
Чл. 52. Лицето по чл. 44, ал. 2 е длъжно да представя в комисията годишен отчет до 31 март на следващата година, както и 6-месечен отчет до 31 август на съответната година. Член 34, ал. 2, 3 и 4 се прилага съответно.
Чл. 53. (1) Комисията отнема издаденото разрешение:
1. ако са предоставени неверни сведения, които са послужили като основание за издаване на разрешението;
2. при извършени системни нарушения на този закон или на актовете по прилагането му;
3. ако системата за търговия престане да отговаря на изискванията на този закон или на актовете по прилагането му за повече от 6 месеца.
(2) От момента на влизането в сила на решението за отнемане на разрешението на неофициалния пазар не могат да се сключват нови сделки, освен ако това е необходимо за изпълнението на вече сключени сделки или за защитата на инвеститорите.
(3) Решението за отнемане на разрешение се публикува от комисията в два централни ежедневника. Член 36 се прилага съответно.
Дял трети
СДЕЛКИ С ЦЕННИ КНИЖА
Глава пета
ИНВЕСТИЦИОННИ ПОСРЕДНИЦИ
Раздел I
Общи положения
Чл. 54. (1) Само инвестиционни посредници могат да извършват по занятие следните сделки:
1. сделки с ценни книжа за собствена или за чужда сметка и посредничество за сключване на такива сделки;
2. поемане на емисии на ценни книжа;
3. управление на индивидуални портфейли от ценни книжа и/или пари, с изключение на портфейли на инвестиционни дружества и пенсионни фондове;
4. държане на ценни книжа и на пари на клиенти в депозитарна институция (попечителска дейност).
(2) Ограничението по ал. 1, т. 1 относно сделките с ценни книжа за собствена сметка не се отнася за лица, които извършват такива сделки чрез инвестиционен посредник като негови клиенти.
(3) Инвестиционните посредници са лица, получили разрешение за извършване на сделките по ал. 1 при условията и по реда на този закон, както и банки, получили разрешение за извършване на такива сделки при условията и по реда на Закона за банките (ЗБ).
(4) Депозитарна институция е:
1. относно паричните средства - лице по чл. 1, ал. 1 ЗБ;
2. относно ценни книжа - Централният депозитар.
(5) Лицата по ал. 1 могат да извършват и:
1. инвестиционни консултации относно ценни книжа;
2. консултации и анализи на дружества относно финансиране на дейността им, капиталовата им структура, промишлената стратегия и свързани с това въпроси, както и консултации и услуги относно преобразуване на дружества и сделки по придобиване на предприятия;
3. изготвяне на проспекти за публично предлагане на ценни книжа;
4. представителство на притежатели на ценни книжа пред емитента на ценните книжа и на общи събрания на притежателите на ценни книжа;
5. предоставяне на небанкови заеми за покупка на ценни книжа и заемане на ценни книжа при условия и ред, определени с наредба.
(6) Лицата по ал. 1 могат да извършват и сделки с чуждестранни средства за плащане, ако са получили разрешение при условията и по реда на действащото законодателство.
(7) При осъществяване на сделките по ал. 1, т. 3 и 4 инвестиционните посредници могат да приемат пари на клиенти само за извършването на сделки с ценни книжа или на сделки с чуждестранни средства за плащане. Приетите парични средства се съхраняват в банка по отделна сметка на инвестиционния посредник.
(8) Лицата по ал. 1, с изключение на банките, които са получили разрешение за извършване на сделки при условията и по реда на Закона за банките, не могат да извършват по занятие други търговски сделки.
Чл. 55. (1) Комисията издава разрешение за извършване на сделки по чл. 54, ал. 1 на акционерно дружество или на дружество с ограничена отговорност при условията и по реда на този закон и подзаконовите актове по прилагането му.
(2) Комисията може да не издаде разрешение за част от заявените сделки, за които прецени, че заявителят не е квалифициран.
(3) Разрешението е писмено и дава право за извършване само на посочените в него сделки по чл. 54, ал. 1.
(4) Разрешението по ал. 3 дава право на извършване на посочените в него сделки на територията на Република България, освен ако комисията изрично е разрешила извършването им и в чужбина.
(5) Комисията може да издаде разрешение за извършване на сделки по чл. 54, ал. 1 на територията на Република България чрез клон на чуждестранно юридическо лице при условие, че:
1. лицето има право по националното си законодателство да извършва тези сделки и дейности, и
2. органът, контролиращ пазара на ценни книжа в държавата, където чуждестранното лице е регистрирано, упражнява надзор върху него на консолидирана основа.
(6) Когато е предвидено в международен договор, по който страна е Република България, комисията може да признае разрешението за извършването на сделки по чл. 54, ал. 1, издадено на чуждестранно юридическо лице.
(7) Чуждестранното лице има правата и задълженията на местен инвестиционен посредник, доколкото в закона не е предвидено друго.
Чл. 56. (1) Инвестиционният посредник трябва по всяко време да притежава капитал, чиито минимални размери, структура и съотношение с балансовите активи и пасиви на дружеството се определят с наредба.
(2) Не по-малко от 25 на сто от капитала по ал. 1 трябва да бъде внесен при подаване на заявлението за издаване на разрешение, а останалата част - при получаването му.
(3) С наредба могат да бъдат определени по-леки изисквания за капитала, ако инвестиционният посредник не поема емисии на ценни книжа за собствена сметка и не извършва сделки с ценни книжа за собствена сметка.
(4) Инвестиционният посредник е длъжен да поддържа минимални ликвидни средства, определени с наредба.
Чл. 57. (1) Инвестиционният посредник е длъжен да образува фонд "Резервен", в който средствата не могат да бъдат по-малко от 10 на сто от капитала. Когато средствата във фонд "Резервен" спаднат под този минимален размер, дружеството е длъжно да ги възстанови в срок до една година.
(2) До попълването на фонд "Резервен" инвестиционният посредник отнася в него най-малко една пета от печалбата след облагането й с данъци и преди изплащането на дивиденти. Дружеството може да използва за попълване на фонда и други източници, предвидени в устава или с решение на общото събрание.
(3) Инвестиционният посредник е длъжен да формира провизии за покриване на рисковете, свързани с дейността му, определени с наредба. Провизиите са елемент на счетоводните разходи и коректив на отчетната стойност на активите.
Чл. 58. Изискванията по чл. 56, ал. 1 и 4 и чл. 57, ал. 3 за банките в качеството им на инвестиционни посредници се определят с наредба, приета от Управителния съвет на Българската народна банка.
Чл. 59. Инвестиционните посредници издават само поименни акции с право на един глас. Ако инвестиционният посредник е дружество с ограничена отговорност, всеки съдружник има толкова гласа в общото събрание, колкото е неговият дял в капитала.
Чл. 60. (1) Лице, което е избрано за член на управителния орган на дружеството, трябва:
1. да притежава професионална квалификация и опит, необходими за управление на дейността на инвестиционния посредник съобразно заявените по чл. 54, ал. 1 сделки;
2. да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;
3. да не е било член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори;
4. да не е обявявано в несъстоятелност или да не се намира в производство за обявяване в несъстоятелност;
5. да не е съпруг или роднина по права или по съребрена линия до трета степен включително или по сватовство до трета степен с друг член на управителен или контролен орган на дружеството;
6. да не е лишено от право да заема материалноотговорна длъжност.
(2) Членовете на управителния орган на инвестиционния посредник, които съгласно устава и решенията на неговите органи са овластени да го представляват, трябва да имат постоянно местопребиваване в страната.
(3) Лице, което е избрано за член на контролен орган на инвестиционния посредник, трябва да отговаря на изискванията на ал. 1, т. 2, 3, 4, 5 и 6.
(4) Изискванията на ал. 1 - 3 се отнасят и за физическите лица, които представляват юридически лица - членове на управителните и контролните органи на инвестиционния посредник.
(5) Изискванията на ал. 1 и 2 се отнасят и за всички други лица, които могат да сключват самостоятелно или съвместно с друго лице сделки за сметка на инвестиционния посредник.
(6) Изискванията по ал. 1 - 5 не се отнасят за банките - инвестиционни посредници.
Чл. 61. Изискванията, на които трябва да отговарят физическите лица, които по договор непосредствено извършват сделките с ценни книжа и инвестиционни консултации относно ценни книжа, както и редът за придобиване и отнемане на правото да упражняват такава дейност, се определят с наредба.
Раздел II
Издаване и отнемане на разрешение
Чл. 62. (1) За извършване на една или повече дейности по чл. 54 от лица, които не са банки, се изисква писмено разрешение от комисията.
(2) За издаване на разрешение по ал. 1 се подава заявление по образец, към което се прилагат:
1. уставът или учредителният договор;
2. данни за капитала по чл. 56;
3. данни за лицата по чл. 60 и 61, както и сведения за тяхната професионална квалификация и опит в извършването на дейностите по чл. 54;
4. общи условия, приложими към договорите с клиентите;
5. имената или наименованията и сведенията за лицата, които притежават пряко или чрез свързани лица над 10 на сто от гласовете в общото събрание на дружеството - заявител, или могат да го контролират; лицата представят писмени декларации по определен от комисията образец относно произхода на средствата, от които са направени вноските срещу записаните акции, включително дали средствата не са заемни, и заплатените от тях данъци през последните пет години;
6. наименованията и сведения за дружествата, в които заявителят притежава пряко или чрез свързани лица над 10 на сто от гласовете в общото събрание или може да ги контролира;
7. други документи и сведения, определени с наредба.
Чл. 63. Комисията се произнася по заявлението в срок до три месеца от получаването му, а когато са били поискани допълнителни сведения и документи - в срок един месец от получаването им. Член 28, ал. 2, 3 и 5 се прилага съответно.
Чл. 64. (1) Комисията отказва издаването на разрешение, ако:
1. капиталът на заявителя не отговаря на изискванията по чл. 56;
2. членовете на управителния или на контролния орган на дружеството или лицата по чл. 60, ал. 4 и 5 не могат да заемат длъжността поради нормативна забрана или не отговарят на изискванията на този закон;
3. лице, което притежава пряко или чрез свързани лица над 10 на сто от гласовете в общото събрание или може да контролира заявителя с дейността си или с влиянието си върху вземането на решения, може да навреди на сигурността на дружеството или на неговите операции;
4. общите условия по чл. 62, ал. 2, т. 4 не осигуряват в достатъчна степен интересите на инвеститорите;
5. заявителят е представил неверни данни или документи с невярно съдържание;
6. лицата, които притежават пряко или чрез свързани лица над 10 на сто от гласовете в общото събрание на дружеството - заявител, са направили вноски със заемни средства;
7. заявителят не отговаря на другите изисквания, установени със закона и актовете по прилагането му.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1, 2, 4, 6 и 7 комисията отказва издаването на разрешение, само ако заявителят не е отстранил несъответствията и не е представител изискуемите документи в определения от нея срок, който не може да бъде по-малък от един месец.
(3) Отказът на комисията да издаде разрешение се мотивира писмено.
Чл. 65. В случаите на отказ заявителят може да подаде ново заявление за получаване на разрешение за извършване на дейности по чл. 54 не по-рано от шест месеца от влизането в сила на решението за отказ.
Чл. 66. Лице, което не притежава разрешение за извършване на сделки и дейности по чл. 54, ал. 1 съгласно изискванията на този закон, не може да използва в своето наименование, рекламна или друга дейност думи на български или на чужд език, означаващи извършване на такива дейности.
Чл. 67. Съдът вписва в търговския регистър дружеството, съответно правото да се извършват дейности по чл. 54, ал. 1 в неговия предмет на дейност, след като му бъде представено издаденото от комисията разрешение, и обнародва вписването.
Чл. 68. (1) Комисията отнема издаденото разрешение, ако:
1. (в сила от 1.01.1999 г.) инвестиционният посредник не започне да извършва разрешените сделки в срок 12 месеца от издаването на разрешението, изрично се откаже от издаденото разрешение или е престанал да извършва дейност за повече от шест месеца;
2. инвестиционният посредник е представил неверни данни, които са послужили като основание за издаване на разрешението;
3. инвестиционният посредник не отговаря на условията, при които е издадено разрешението;
4. инвестиционният посредник престане да отговаря на изискванията за капиталова адекватност и ликвидност, установени с наредба, и не предложи веднага оздравителна програма за привеждането му в съответствие с тези изисквания или оздравителната програма не бъде одобрена от комисията в 14-дневен срок от предлагането й или не изпълнява одобрената от комисията оздравителна програма;
5. лица по чл. 60 извършват и/или допускат извършването на нарушение на чл. 71, ал. 1, друго грубо нарушение или системни нарушения на този закон или актовете по прилагането му.
(2) Комисията уведомява писмено дружеството в 7-дневен срок от вземане на решението за отнемане на разрешението.
(3) След влизане в сила на решението за отнемане на разрешението комисията незабавно отправя искане до съответния окръжен съд за образуване на производство за ликвидация на дружеството, а когато то има и друг предмет на дейност - за заличаване на тази част от предмета му на дейност, и предприема необходимите мерки за уведомяване на обществеността.
Чл. 69. (1) След прекратяване на дружеството или след откриване на производство по несъстоятелност инвестиционният посредник няма право да извършва сделките и дейностите по чл. 54, ал. 1, 5 и 6.
(2) До приключване на производството по ликвидация или по несъстоятелност на дружеството чл. 16 се прилага съответно.
(3) В случаите по ал. 1 комисията може да разпореди сметките за ценни книжа и парични средства на клиенти на дружеството и свързаните с тях документи да бъдат прехвърлени при друг инвестиционен посредник, който е дал предварително съгласие за това.
(4) Съдът уведомява комисията за назначените ликвидатори.
(5) Всички документи и друга информация, свързани с извършените от инвестиционния посредник сделки и дейности по чл. 54, ал. 1, 5 и 6, се съхраняват в комисията за срок 5 години от заличаването му в търговския регистър.
Раздел III
Изисквания към дейността на инвестиционните посредници
Чл. 70. (1) При извършване на сделки с ценни книжа инвестиционният посредник е длъжен да полага грижа на добър търговец за интересите на своите клиенти, като предпочита техния интерес пред собствения, и да ги уведомява за рисковете от сделките с ценни книжа.
(2) Клиент на инвестиционния посредник е инвеститор, който се ползва или проявява интерес да се ползва от услугите, оказвани от инвестиционния посредник във връзка с предмета му на дейност, включително при сключване на сделки с ценни книжа за собствена сметка на инвестиционния посредник.
(3) Инвестиционният посредник е длъжен да уведомява своите клиенти дали продава или купува ценни книжа за своя или за чужда сметка.
(4) Инвестиционният посредник не може да предлага съвети на своите клиенти - непрофесионални инвеститори, които не са поискали това, или консултации по въпроси, които не са поставени от тях.
Чл. 71. (1) При осъществяване на дейността си инвестиционният посредник е длъжен да пази търговските тайни на своите клиенти, както и техния търговски престиж.
(2) Членовете на управителните и контролните органи на инвестиционния посредник, неговите служители и всички други лица, работещи за инвестиционния посредник, не могат да разгласяват, освен ако не са оправомощени за това, и да ползват за облагодетелстване на себе си или на други лица факти и обстоятелства, засягащи наличностите и операциите по сметките за ценни книжа за клиенти на инвестиционния посредник, както и всички други факти и обстоятелства, представляващи търговска тайна, които са узнали при изпълнение на служебните и професионалните си задължения.
(3) Всички лица по ал. 2 при встъпване в длъжност или започване на дейност за инвестиционния посредник подписват декларация за спазване на тайната по ал. 2.
(4) Разпоредбата на ал. 2 се отнася и за случаите, когато посочените лица не са на служба или дейността им е преустановена.
(5) Освен на комисията или на фондова борса, на която е член, за целите на контролната им дейност и в рамките на заповедта за проверка, инвестиционният посредник може да дава сведения по ал. 2 само:
1. със съгласие на своя клиент, или
2. по решение на съда, издадено при условията и по реда на ал. 6 и 7.
(6) Съдът може да постанови разкриване на сведенията по ал. 5 по искане на:
1. прокурора - при наличие на данни за извършено престъпление;
2. ръководителя на териториалното данъчно управление, когато:
а) с акт на данъчен орган е установено, че проверяваното лице е осуетило извършването на данъчна проверка или не води необходимата отчетност, както и ако в нея има съществени непълноти;
б) с акт на компетентен държавен орган е установено настъпването на случайно събитие, довело до унищожаване на отчетната документация на проверяваното лице;
3. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2000 г.) директора на агенцията и директорите на териториалните дирекции на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, когато с акт на орган на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол е установено, че:
а) ръководството на ревизирания обект осуетява извършването на финансовата ревизия или проверка;
б) в ревизирания обект не се води счетоводна отчетност или тя е непълна или недостоверна;
в) има данни за липси или престъпления;
г) е необходимо налагането на запори върху банкови сметки за обезпечаване на установени от ревизията вземания;
д) с акт на държавен орган е установено настъпването на случайно събитие, довело до унищожаване на отчетна документация на ревизирания обект;
4. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) директора на Агенция "Митници" и директорите на регионалните митнически дирекции, когато:
а) с акт на митническите органи е установено, че проверяваното лице е осуетило извършването на митническа проверка или не води необходимата отчетност, както и ако тя е непълна или недостоверна;
б) с акт на митническите органи са установени митнически нарушения;
в) е необходимо налагането на запори върху банкови сметки за обезпечаване на установени от митническите органи вземания, събирани от тях, както и за обезпечаване на глоби, законни лихви или други;
г) с акт на държавен орган е установено настъпването на случайно събитие, довело до унищожаване на отчетната документация на проверявания от митническите органи обект.
(7) Районният съдия се произнася по искането с мотивирано решение в закрито заседание не по-късно от 24 часа от постъпването му, като определя срока за разкриване на сведенията по ал. 4. Решението на съда не подлежи на обжалване.
Чл. 72. (1) Инвестиционният посредник завежда в специален дневник по реда на постъпването им всички нареждания на своите клиенти, включително идентичните нареждания, и ги изпълнява, като спазва този ред.
(2) За идентични се смятат нарежданията, които са еднакви по отношение на вида и начина на изпълнение, срока на изпълнение и параметрите на цената.
(3) Инвестиционният посредник изпълнява с предимство поръчките на своите клиенти пред сделките за собствена сметка.
(4) Дневникът се води на хартиен и на магнитен носител.
Чл. 73. (1) Инвестиционният посредник е длъжен да регистрира в дневника по чл. 72 по реда на извършването им сключените сделки с ценни книжа не по-късно от края на работния ден.
(2) За всяка сделка се отбелязват името или наименованието на страните по нея, времето на сключване, както и други данни, определени с наредба.
(3) Инвестиционният посредник е длъжен да съхранява дневника 5 години след приключването му.
Чл. 74. (1) Инвестиционният посредник уведомява комисията за:
1. откриването или закриването на клон;
2. изменение на наименованието, вписано в издаденото разрешение, както и за изменение на седалището или адреса на управлението;
3. изменения и допълнения в устава и в другите документи, които са послужили като основание за издаване на разрешението на инвестиционния посредник;
4. промени в състава на лицата по чл. 60, ал. 1 и 5, както и на лицата, които непосредствено извършват сделките с ценни книжа;
5. други обстоятелства, определени с наредба.
(2) Задължението по ал. 1 се изпълнява от инвестиционния посредник в 7-дневен срок от вземане на решението, внасяне или узнаване на изменението или допълнението, а в случаите, когато обстоятелството подлежи на вписване в търговския регистър - от вписването.
(3) Инвестиционният посредник уведомява комисията в срок 3 работни дни за обема, минималната цена, максималната цена и среднопретеглената цена на сключените сделки с ценни кн